О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
Гр. София, 07.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
т.д. № 1881/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. К., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 2519 от 04.12.2017 г. по в.гр.д. № 2340/2017 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е потвърдено решение № 7481 от 14.10.2016 г. по гр.д.№ 4062/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 5 състав, В ЧАСТТА за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК „Дженерали застраховане“ АД [населено място] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 150 000 лв. до претендираните 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.01.2014 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, довели до нарушаване на принципа за справедливост и занижаване размера на дължимото обезщетение. Сочи се, че преценката на съда е извършена в нарушение на закона и доказателствения материал по делото, като не са отчетени в пълнота характерът и тежестта на травматичните увреждания и техните последици, възрастта на пострадалата, продължителността на търпените от нея болки и страдания, изключително неблагоприятната прогноза за физическото и психическото й здраве, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, формираща общественото разбиране за справедливост, индиция за която са нормативните лимити на застрахователно покритие. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на формулирани правни въпроси в следния смисъл: Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде то справедливо; Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика; Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, чрез отчитане на всички задължителни и специфични обстоятелства, посочени в ППВС № 4/68 г.; Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита при определяне от съда на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП; Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение по чл.226 КЗ /отм./ съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието.
Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като сочи практика на ВС и ВКС, на която обжалваното решение противоречи, както и по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация – ЗК „Дженерали застраховане“ АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за защитата пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че с влязла в сила присъда застрахованият при ответното дружество делинквент – Ф. Х. е признат за виновен в това, че на 29.01.2014 год. в [населено място] при управление на автобус „М.“ с рег. № Е 4259 АТ е нарушил правилата на ЗдвП – чл.39 ал.1 т.1, чл.132 т.2 и чл.133 ал.1, като се е движел с технически неизправно превозно средство, преди потегляне не се е убедил, че са налице всички условия за безопасно превозване на пътниците и е превозвал по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на автобуса, при което е допуснал настъпване на ПТП, а именно – по време на движение на автобуса се е отворила задната дясна врата и от нея изпаднала возещата се правостояща Г. К.. При падането и през двата й крака е преминала задната дясна гума на автобуса и по този начин са й причинени средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на големия пищял вляво с размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица, счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица. На пострадалата е направена по спешност животоспасяваща операция, в периода до 07.03.14 г. е претърпяла 7 операции, на 28.03.2014 г. е извършена нова оперативна намеса, а на 26.04.2014 год. – и операция за изваждане на поставена метална остеосинтеза. С решение на ТЕЛК първоначално й е призната 50 % неработоспособност за срок до 01.10.2016 г., впоследствие увеличена на 60 % до 01.10.2019 г. Според заключението на експерта по назначената СМЕ, в резултат на ПТП ищцата е претърпяла травматичен шок, размачкване на лява подбедрица и счупване на горен край на лява голямопищялна кост, счупване на външния израстък на дясна голямопищялна кост, травматичен деколман /отлепване на кожа и подкожие с излив на кръв/ в областта на дясно бедро и подбедрица. При прегледа към м.май 2015 г. вещото лице е констатирало деформирана лява подбедрица след кожна пластика, кожен и мускулен дефект /липсваща мускулна маса/, видими оперативни белези, както и липса на пълно възстановяване в обема на движенията на двата долни крайника /сгъване на коленните стави до 90 градуса, липсващи движения в лява глезенна става/. Установило е, че ищцата все още се придвижва с две патерици и ортеза. Дало е заключение, че пълно възстановяване не може да се очаква, що се отнася до глезена на левия крайник. Пострадалата не може да се движи без помощно средство – ортеза или протеза, като вещото лице допуска в бъдеще да се стигне и до пълно оперативно обездвижване на левия глезен. Непосредствено след инцидента, с цел преодоляване на травматичния шок, ищцата е била поставена в „медикаментозна кома“. От останалите доказателства е установено, че злополуката е причинила психически травми на пострадалата, както и коренна промяна в начина й на живот. Относно размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е приел, че сума от 150 000 лв. справедливо ще обезщети неимуществените вреди, с оглед датата на събитието и принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Този извод е резултат от извършената преценка относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата /на 28 год. по време на ПТП/; претърпените болки и неудобства от физическо естество, силно интензивни след травмата и след всяка оперативна / рехабилиционна процедура, вкл. по време на болничните престои с проведени 9 хирургични интервенции; особените обстоятелства, при които са настъпили вредите /падане от автобус в движение с прегазване/; невъзможността за нормално битово обслужване за период от около една година; ограничения обем на движенията в увредените стави, необходимостта от носене на ортеза, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване и пр. Съобразено е също така отражението на случилото се върху психиката на пострадалата, наличието на козметични дефекти след осъществената кожна пластика и липсата на мускулна маса, ограниченията в социалния й живот и др. Не на последно място съдът е отдал съответно значение и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, както и на нивата на застрахователно покритие – като обективен ориентир относно релевантните икономически условия по време на увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
Всички формулирани от касатора правни въпроси касаят различните аспекти по приложението на нормата на чл.52 ЗЗД относно справедливото обезщетяване на неимуществени вреди при деликт. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, вкл. цитираната от касатора, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди. Когато съдът изброява релевантните за размера на обезщетението факти, без да мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно преценява последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Оценката винаги включва и съобразяване с общественото разбиране за понятието „справедливост” на конкретен етап от развитието на обществото. Лимитите на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид единствено като ориентир за икономическата конюнктура, при която е настъпило увреждането, а не са самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Предвид изложеното по-горе се установява, че при постановяване на въззивното решение съдът не е допуснал отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД: решението е постановено при отчитане на всички относими към размера на обезщетението критерии, изложени са обосновани съображения за определянето на конкретния размер на обезщетението, взети са предвид и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Поради това, не се доказват допълнителните селективни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както вече много пъти съставите на ВКС – ТК са се произнасяли, очевидната неправилност, като квалифицирана и тежка форма на коментирания порок, не е идентична с неправилността на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, както счита касаторът. За да е налице очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” – законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Няма да е такъв актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона. Актът би могъл да е очевидно неправилен, когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, но не и когато необосноваността произтича от неправилното възприемане на фактическата обстановка или необсъждането на някои доказателства. С оглед така изброените релевантни критерии за приложението на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, обжалваното решение не може да се определи като очевидно неправилно.
Предвид изложеното, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно.
При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, а именно – 200 лв., представляващи дължимо ю.к. възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2519 от 04.12.2017 г. по в.гр.д. № 2340/2017 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в неговата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА Г. С. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали застраховане” АД с ЕИК[ЕИК] сумата 200 /двеста/ лева – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: