О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
Гр.София, 24.01.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 18.01.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2621/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л.-99 Е. и ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО-СС Е. – в несъстоятелност, чрез процесуалния пълномощник адв. М., срещу определение № 628/03.10.2016 г. по ч.т.д.№ 569/2016 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане предходната им частна жалба против определение № 238 от 13.07.2016 г. по т.д.№ 22/2016 г. по описа на ОС – Силистра, постановено на основание чл.638 ал.3 ТЗ. В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно. Излага се, че определението по чл.638 ал.3 ТЗ е обжалваемо, с оглед досегашната практика на самия въззивен съд; че след като съдът иззема правомощия на синдика и вещи от масата на несъстоятелността и ги предава на разпореждане на ЧСИ, то актът му има характер на решение и подлежи на обжалване; евентуално, че същият попада сред актовете по чл.613а ал.3 ГПК, подлежащи на обжалване пред съответния апелативен съд. В частната жалба се съдържа и евентуално искане за иницииране на тълкувателно дело по този въпрос, с цел създаване на задължителна съдебна практика.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, чрез ю.к. В., със становище, че същата е недопустима, т.к. не е обосновано приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, евентуално, че е неоснователна, по подробно изложени съображения.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Възраженията на ответника във връзка с допустимостта на частната жалба не са относими към производството по чл.274 ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Определението на СОС, с което в полза на ипотекарния кредитор – О. АД, е разрешено спряното принудително производство по изп.д. № 20107670401397 на ЧСИ Г. Г. да продължи в хипотезата на чл.638 ал.3 ТЗ, правилно е квалифицирано от въззивния съд като неподлежащо на инстанционен контрол. Срещу него не е предвидено подаването на частна жалба по правилата на чл.274 ал.1, т.1 и т.2 ГПК, приложими съобразно указания в чл.613а ал.3 ТЗ „съответен ред” по ГПК, в какъвто смисъл са мотивите в обжалваното определение.
Обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуалноправни норми. Но дори да се счете, че може да се прави аналогия с правната уредба за обжалване на сходни съдебни актове, както се сочи в частната жалба, подобна аналогия в случая не може да бъде обоснована. Определението, с което съдът се произнася относно продължаване на индивидуалното принудително изпълнение след откриване на производството по несъстоятелност в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, нито представлява, нито може да се приравни на решение в производство по несъстоятелност. Напротив, от характера на акта, с който се разрешава продължаване на изпълнението извън производството по несъстоятелност, е видно, че той е свързан с процеса по осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на кредиторите, в който съдът по несъстоятелността постановява разпореждания и определения. За него е приложима нормата на чл.613а ал.3 ТЗ, а тя, от своя страна, категорично и еднозначно постановява, обжалваемостта на актовете, извън случаите по ал.1, да се подчинява на режима на глава ХХІ от ГПК – „Обжалване на определенията”. В подкрепа на извода, че жалбата против акта по чл.638 ал.3 ТЗ е недопустима, е преобладаващата практика на ВКС, цитирана в обжалваното определение, както и трайната практика на настоящия съдебен състав. С оглед изложеното, определението на Варненския апелативен съд се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се отбележи, че при произнасяне по реда на чл.274 ал.2 ГПК за съдебните състави на ВКС не съществува възможност да отправят предложение за образуване на тълкувателно производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 628/03.10.2016 г., постановено по ч.т.д.№ 569/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: