4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3642/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.”5-та” № 5, приподписана от адвокат Стойка К., срещу определение № 2126/31.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2950/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено определение № 910 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 781/2013 г. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение направено от Г. Г. искане, обективирано в жалба вх.№ 2079/08.10.2014 г., за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности на въззивна жалба срещу решение № 262 от 06.06.2014 г., постановено по гр.д. № 781/2013 г. на Софийски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд неправилно не го е уведомил лично за постановеното решение, нито за дължимостта на държавна такса за въззивното производство и за уважаването на молбата за удължаване на срока за отстраняване нередовността на подадената въззивна жалба. Твърди се, че поради спор с процесуалния си пълномощник, е отправил искане да бъде уведомен лично дали е удължен срока за внасяне на дължимата държавна такса и до кога, но не е получил отговор. Поддържа, че липсата на лично уведомяване за удължения срок съставлява непреодолимо обстоятелство за пропускане на срока, което неправилно не е отчетено от въззивния съд.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. „Невъзможността на процесуалния представител на страната да отстрани нередовностите по въззивната жалба в срок поради оттеглено пълномощно представлява ли непреодолимо обстоятелство за страната и основание ли е за възстановяване на пропуснат срок, след като страната не е уведомена лично за срока за отстраняване на нередовността ; 2. Неуведомяването на страната от процесуалния представител за срока за отстраняване на нередовност основание ли е за възстановяване на пропуснат срок и 3. Отстраняването на нередовността след узнаването от страната, макар и след срока за отстраняване, основание ли е за неговото възстановяване, тъй като не е налице бездействие на страната”. За обосноваване на поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването, касаторът се позовава на определение по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение по ч.в.гр.д. № 372/2008 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по частната касационна жалба В. И. Д., чрез процесуалния си пълномощник, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, е заявил становище за неоснователност на жалбата. В подадения писмен отговор липсват доводи по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че липсва основание за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовността на подадена от жалбоподателя въззивна жалба, тъй като твърдяните от Г. обстоятелства – наличие на спор с адвоката му и липсата на лично уведомяване на страната за постановения от първата инстанция акт за удължаване на срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба /в случая за внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса/ не съставляват особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее.
Решаващият състав на Софийски апелативен съд е изложил и съображения, основани на липсата на задължение за съда да уведомява страната, съответно нейния представител, за постановения акт – определение от 18.08..2014 г., с което първоинстанционният съд, на основание чл.63 ГПК, е продължил срока за представяне на документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване. В мотивната част към определението изрично е констатирано, че молбата на Г., подадена по пощата на 29.09.29.09.2014 г., с която е направено искане за личното му уведомяване за удължения срок за отстраняване нередовността на жалбата, е постъпила след постановяване на разпореждането от 17.09.2014 г. за връщане на въззивната жалба. Отразено е също, че внасянето на държавната такса за въззивното обжалване се е осъществило след връщането на жалбата, който акт на Окръжен съд – София е потвърден от САС с влязло в сила определение.
С оглед решаващите правни изводи на въззивната инстанция, поставените правни въпроси не могат да се счетат за обуславящи за изхода на делото.
Първият въпрос е основан изцяло на твърденията на частния касатор за наличие на спор с процесуалния му пълномощник, което е довело до оттегляне на пълномощията. В атакуваното определение липсва произнасяне относно оттеглянето на пълномощията на адвокат К., която е представлявала Г. Г. в производството пред първата инстанция, чрез нея е подадена въззивната жалба, както и всички молби и частни жалби, представлявала е жалбоподателя и в производството за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното от ОС – София решение. Действително, въззивният съд не е отразил, че в подадената от Г. молба от 29.09.2015 г., макар и неконкретизирано, е посочено, че е „оттеглено пълномощното”. След като обаче тази молба е депозирана след изтичане и на удължения с един месец срок за внасяне на дължимата държавна такса, както правилно е констатирано от САС, то оттеглянето на пълномощието не би имало значение за изхода на производството по чл.64-66 ГПК, с оглед изричната разпоредба на чл.35 ГПК.
Вторият правен въпрос не попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в атакуваното определение решаващият състав е зачел редовно получените от процесуалния пълномощник на жалбоподателя съобщения и преписи от постановените от първата инстанция актове, свързани с администрирането на подадената въззивна жалба и липсва произнасяне относно правните последици, произтичащи от общото пълномощие.
Поставеният правен въпрос, свързан със зачитане на извършени от страната процесуални действия след изтичане на определен от съда срок за отстраняване нередовност на депозирана жалба, не би могъл да се определи като обуславящ, тъй като този въпрос касае само допълнителните мотиви на въззивната инстанция, а от друга страна по приложението на чл.64, ал.1 ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, следва да се отрази, че липсват данни за влизане в сила на цитираното определение на Окръжен съд – Кюстендил, а определението на ВКС, ІІ т.о. по ч.т.д. № 501/2012 г. не е постановено по аналогичен правен спор.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2126/31.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2950/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: