2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
София, 09.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1634/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Б. и Р. А. Г., чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. К., срещу решение № 2340 от 16.12.2014 г. по в.гр.д. № 3096/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решение № 1764 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 115/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград за уважаване на предявените от [фирма] срещу касаторите осъдителни искове за следните суми: 77 000 лв. – авансово заплатени суми по предварителен договор от 05.03.2008 г., развален извънсъдебно от дружеството по вина на продавачите; 25 000 лв. –задатък по чл.8, ал.3 от предварителния договор и 23 600 лв. – мораторна лихва за периода от 15.03.2010 г. до 03.03.2010 г.
В жалбата се поддържат основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на разноски по делото. Касаторите твърдят, че не е доказано основанието за връщане на платените суми по предварителния договор и не е изяснено в пълна степен от съда доколко изпратената от купувача нотариална покана е породила прекратителен ефект и доколко изявлението за разваляне на предварителния договор е направено от изправна страна по него, както и спазен ли е реда по чл.87 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно разглеждане на делото е основано на следните въпроси: „ 1. Може ли да се приеме, че неизправността на ответника е достатъчно условие, за да се уважи иска по чл.55, ал.1, вр. с чл.87 от ЗЗД, без да е направена преценка за изправността на ищеца, а ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях едностранно да развали договора; 2. Следвало ли е съдът да изследва действителността на сключената сделка между ответниците и [фирма], за да отговори на въпроса – поставил ли се е в невъзможност да изпълни задълженията си по предварителния договор продавачът и 3. Опорочен ли е фактическият състав на разваляне на договора, ако кредиторът не е предоставил на длъжника срок, в който да изпълни задължението си, при липса на доказателства по делото за наличие на условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД”. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на влезли в сила въззивни решения по гр.д. № 2596/2008 г. на Апелативен съд – София и по гр.д. № 640/2009 г. на Апелативен съд – Велико Т..По останалите два въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Р., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, с позоваване на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, в съответствие с която е даденото от въззивния съд разрешение по първия правен въпрос. По останалите поставени от касаторите въпроси се изразява становище, че те са относими към твърдяната в жалбата неправилност на въззивния съдебен акт. Подробно са мотивирани доводи и по съществото на спора, с искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора и доводите на страните е приел, че ответниците – продавачи по предварителния договор са неизправна страна поради неизпълнение на задълженията за подготовка и представяне на необходимите за сключване на окончателния договор документи и отчуждаване на имотите, предмет на предварителния договор което е направило невъзможно сключването на окончателен договор. Това е дало право на дружеството – купувач / [фирма], който е цедирал вземанията си на ищцовото дружество/ да развали предварителния договор, без да дава подходящ срок за изпълнение. Констатирано е, че продавачите не са предприели действия за прекратяване или разваляне на предварителния договор в изискуемата форма, а с отчуждаването на имотите са се поставили в невъзможност да изпълнят задълженията си по този договор.
Въззивният съд е изразил становище за невъзможност да се установяват твърдяни от ответниците факти, относими към валидността на договора за покупко-продажба на процесните имоти на друго, неучастващо в процеса дружество – Б. инвест корп” АД, обективиран в нотариален акт № 153, дело № 312/2009 г. на нотариус М. К., тъй като посоченото дружество не е страна в настоящото производство. За неоснователно е прието твърдението за понесени от Б. Б. вреди, изразяващи се във възникване на задължение към това дружество вследствие на твърдяното неизпълнение на задължението на купувача по предварителния договор за заплащане на пълната стойност на продажната цена. Този извод е мотивиран с предвидения в чл.82, ал.1 ЗЗД обхват на обезщетението за неизпълнение, извън който са твърдените от Б. вреди. От друга страна, решаващият състав е констатирал липсата на доказателства в подкрепа на твърдението на Б., че [фирма] е прехвърлило собствеността върху два автомобила, от което да е възникнало задължение за заплащане на тяхната цена.
Изложени са и допълнителни съображения, основани на клаузи от предварителния договор, като е възприето, че задължението на купувача по предварителния договор да плати остатъка от продажната цена е предпоставено от изпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят правото на собственост върху имотите.
При постановяване на решението въззивният съдебен състав е преценил като ирелевантни доводите на ответниците във връзка с предприетите от тях действия за уреждане на свързаните с предварителния договор отношения. Съображенията на съда са основани на обстоятелството, че към датата на изпращане на нотариалната покана до дружеството – ищец ответниците не са били в състояние да изпълнят задълженията си по договора, а от друга страна тези действия са насочени не към купувача по предварителния договор – [фирма], а към цесионера [фирма].
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за достъп до касационно обжалване.
Първият формулиран от касаторите правен въпрос не би могъл да обоснове наличието на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е основан изцяло на поддържаните в хода на производството по делото доводи на ответниците по предявените искове за неизправност и на дружеството – купувач по предварителния договор за покупко-продажба на двата процесни недвижими имота. Тези доводи не са възприети обаче от решаващия въззивен съдебен състав, което е видно от съобразителната част към атакуваното решение. След като в атакуваното решение не са формирани правни изводи относно възможността за разваляне на предварителния договор при неизправност и на двете страни по него, то така поставения въпрос не би могъл да се прецени като обуславящ за изхода на делото. Така поставен, въпросът е относим към правилността на въззивното решение, по която ВКС дължи произнасяне само след допуснато касационно обжалване, но не и в производството по чл.288 ГПК.
Останалите два въпроса също не попадат в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са релевантни към поддържаните основания за касиране и са изведени от изразеното в жалбата несъгласие на касаторите с изводите на решаващия съд за невъзможност на изпълнението на задълженията на продавачите по предварителния договор, предвид реализираната от последните отчуждителна сделка още в края на 2009 г. При поставяне на тези въпроси не е съобразено разграничението между предпоставките за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281 ГПК, на което ясно е акцентирано в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради недоказаност на общата предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, на дружеството – ответник по касация се дължат разноски в размер на 850 лева, съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2340 от 16.12.2014 г. по в.гр.д. № 3096/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
ОСЪЖДА Б. А. Б. и Р. А. Г. да заплатят на [фирма] сумата 850 /осемстотин и петдесет/ лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: