О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
Гр. София, 20.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 2761/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. НЕСТАНДАРТНО ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ Е. /с предишно наименование Б. Е./ [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат К. Ч. от САК, срещу решение № 949/11.05.2015 г. по в.т.д. № 2480/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в. С въззивното решение е отменено решение № 2027/27.12.2013 г. по т.д.№ 1895/2011 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 с-в В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. ТРАНСПОРТНИ СИСТЕМИ О., със седалище и място на управление [населено място], Германия иск по чл.53 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки за разликата над 5 266.76 евро до пълния предявен размер от 37 831.66 евро, и вместо него касаторът е осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 32 564.88 евро, представляваща незаплатена част от цена по договор за продажба на два броя промишлени ремаркета тип М. – 1170-4/45т, заедно със законната лихва от 17.05.2011 г., като е отхвърлено възражението му за прихващане с насрещни вземания по чл.74 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки в общ размер на 32 564.88 евро – обезщетения за направени разходи за отстраняване на недостатъци по същия договор за продажба.
В жалбата се излага, че решението на САС е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както следва: 1. Допустимо ли е постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, което се дължи на неизпълнение на задължението за установяване на правнорелевантни факти, когато е въведено оплакване от въззивника досежно приетата пред първоинстанционния съд експертиза? Задължен ли е въззивният съд в подобна хипотеза служебно да назначи експертиза?; 2. Задължен ли е въззивният съд да укаже на страните в процеса, че не сочат доказателства за установяване на определени юридически факти /в частност да даде указания на въззиваемата страна да представи доказателства за твърдяните от нея благоприятни юридически факти/?; 3. Допустимо ли е съдът да не назначи вещо лице по въпроси, по които са необходими специални знания и нарушение на съдопроизводствените правила ли е подобен пропуск?; 4. Когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставената от съда задача, необходимо ли е съдът да преформулира поставените въпроси или да даде указания в тази посока на страните, за да не остане делото неизяснено от фактическа страна? 5. Допустимо ли е съдът да игнорира приета техническа експертиза, ако счита, че тя не е изпълнила поставената задача? Излага се, че по тези въпроси съдът е процедирал в нарушение на задължителните указания на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 09.12.2013 г., както и на посочена задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК /решения по гр.д. № 759/2012 г. на ІV ГО, гр.д. № 871/2012 г. на ІІІ ГО, т.д.№ 52/2014 г. на ІІ ТО, гр.д.№ 2620/2014 г. на І ГО/. Второто основание за достъп до касация се твърди относно следните въпроси: 1. При действието на Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки изпълнено ли е своевременно задължението на купувача да съобщи за установените от него недостатъци, когато: А/ Купувачът е прегледал стоката преди експедирането й и е посочил откритите от него недостатъци на продавача?; Б/ Продавачът независимо от знанието за посочените недостатъци не е извършил необходимото за отстраняването им и е изпратил стоката със същите неотстранени недостатъци на купувача? 2. Необходимо ли е повторно съобщаване на установените и вече съобщени недостатъци на стоката към датата на приемане на същата при положение, че купувачът е уведомил продавача за наличието на такива несъответствия преди получаването й, а той не е имало как да не знае за наличието на посочените недостатъци към датата на експедирането й към купувача?
Ответникът по касация М. ТРАНСПОРТНИ СИСТЕМИ О. чрез процесуалния си представител – адв. П. Б. от САК оспорва основателността на жалбата. С отделно становище възразява, че липсват основания за приемане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска в обжалвана част, с оглед неоснователността на възражението на ответника за прихващане със същата сума, съставът на въззивния съд е съобразил следното: Между страните не е спорно, че в началото на 2009 г. са сключили договор за доставка на процесните ремаркета срещу обща сума от 83 990 евро, от които авансово настоящият касатор е заплатил сумите 12 598.50 евро и 33 559.84 евро. Ремаркетата са предадени на ответника на 25.06.2009 г., което се установява и от представената товарителница. Още преди предаването той е възразил за наличие на недостатъци, изразяващи се в прекъснатост на заваръчни шевове, лош външен вид на носеща централна конзола, наличие на шупли, резки, капки по лаковото покритие и пръски от заваръчни работи и др. подобни, за отстраняването на които ищецът е поел съответен ангажимент. Според ответника, тези недостатъци не са били отстранени до предаването на вещите. Освен това след предаването на ремаркетата са открити отклонения от техническите параметри /в равнинността на фланците до 8 мм при допустимо отклонение 0.1 мм и невъзможност за монтаж на носещите рами/. За последното били съставени протоколи, изходящи едностранно от ответника, чиято доказателствена стойност ищецът е оспорил. Допълнително ответникът е представил и чертеж, по отношение на който ищецът е заявил, че не е част от техническото задание. Според заключението по проведената СТЕ, отразените в измервателните протоколи на ответника разлики са в отклонение от представения от същия чертеж, което прави невъзможна болтовата връзка, налице са и други отклонения. Вещото лице е работило по разменена кореспонденция, протоколи и снимков материал, като не е извършен оглед на процесните вещи /те не са на територията на РБ и се намират в държане на трето лице/. С оглед изложеното, съдът е счел за недоказано съществуването на недостатъци, открити след предаването, поради липса на безспорни данни за тяхното наличие. Посочил е, че заключението на вещото лице е основано на частни удостоверителни документи, изходящи едностранно от ответника, като допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели /съставители на същите/ не са били доведени от ответника. На следващо място е прието за основателно възражението на ищеца, че заключението се основава на техническа документация, която не е била част от техническото задание /страните при първоначалната размяна на книжата са представили идентични чертежи, различни от представения в последствие от ответника, по който е работило вещото лице/. След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че относими към предмета на спора са именно първите чертежи, които съответстват и на данните по възлагането на поръчката. По тези съображения съдът е приел, че налични са били само недостатъците, открити преди предаването на ремаркетата. В тази връзка е посочил, че по отношение на тях ответникът е следвало да възрази при приемането, извършено в завода на ищеца, доколкото те са били видими и освен това ответникът предварително е знаел за тях. Счел е, че в този случай само незабавното уведомяване за наличието им може да се приеме за извършено в разумен срок по смисъла на чл.39.1 от Конвенцията. При липса на такова уведомяване, ответникът губи правото си да се позовава на тези недостатъци, съответно да претендира обезщетения или други насрещни плащания във връзка с тях.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на САС, по следните съображения:
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не покриват критериите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – едновременно да са от значение за изхода на спора по конкретното дело и да са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС. В случая, с оглед въведените от страните доводи и възражения пред въззивния съд не са били налице условията, уточнени в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.3 за служебно събиране на доказателства и даване на указания за събиране на нови доказателства /въпроси № 1 и № 2/. Въпросите от № 3 до № 5 не се явяват обуславящи за правната воля на съда, както изисква общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК /вж. ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/, с оглед формираните в решението изводи. Това е така, т.к. относно преценката на заключението по съдебно-техническата експертиза съдът е посочил, че фактите, от които е изхождало вещото лице, не са обективно установени и безспорни между страните, в резултат на което крайните изводи на експерта също не могат да бъдат възприети. Предвид липсата на превозните средства, предмет на договора за доставка, за да бъдат прегледани, липсата на двустранно съставени протоколи или признание на насрещната страна относно процесните недостатъци и при несъбиране по вина на ответника на допуснати от първата инстанция доказателства, които биха установили твърденията му, само по себе си заключението на вещото лице по СТЕ за наличие на дефекти не притежава нужната доказателствена стойност. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, при положение че е непълно, неясно или необосновано, а го обсъжда в съвкупност с всички останали доказателства /Р № 69/2503.2013 г. по т.д.№ 475/2012 г., ІІ ТО/.
Отсъстват и сочените основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация по зададените от касатора въпроси, свързани с приложението на Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки. На първо място, така формулираните въпроси са изцяло фактически обусловени и не касаят прякото тълкуване на правилата на Конвенцията, а и обосновката на допълнителния селективен критерий по т.3 с липса на задължителна практика на ВКС е недостатъчна. Освен това нормите на Конвенцията, с оглед тяхната яснота, правилно са възприети и приложени от въззивния съд в смисъл, че купувачът винаги е длъжен да заяви наличието на недостатъци при/след пристигането на стоката, в разумен срок – чл.39 /1/ вр. чл.38 от Конвенцията.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 949/11.05.2015 г. по в.т.д. № 2480/2014 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: