Т.д1282/18 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 671
гр. София, 28.11.2018 г.
…
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1282/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Агенция“ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- [населено място] като трето лице-помагач на ответника по иска на И. В. К./починала в хода на процеса и заместена на основание чл.227 ГПК от нейните законни наследници: родителите й М. Г. К. и В. Т. К. / ЗД“Бул Инс“АД е обжалвано решение № 136/15.01.2018 г. по гр.д. №2772/17 на САС, ГО,8 с-в, В ЧАСТТА с която е потвърдено решение №1453/06.03.2017 г. по гр.д. № 7214/2015 на СГС,Първо ГО,16 с-в с което ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците сумата от 250 000 лева–обезщетение за претърпени неимуществени вреди от починалата ищца, вследствие на ПТП на 06.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на последното, както и В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, застрахователят е бил осъден да заплати още 550 000 лева , ведно със законната лихва и разноските по водене на делото.
Ответниците по жалбата М. Г. К. и В. Т. К. чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор на КЖ със становище за неоснователност и липса на основания по чл.280 ГПК за допускане до касация. Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер от 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.12.2014 г. в [населено място] е настъпило ПТП, при което наследодателката на ищците като пътник в лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] с водач Д. П. С. е била изхвърлена от купето на автомобила, поради счупване на задната седалка и от удара в мантинелата са причинени множество тежки травми на черепа и мозъка на пострадалата, контузия на белия дроб и дихателна недостатъчност. Като резултат последната е изпаднала в състояние на будна кома, на апаратно дишане и с допълнителни усложнения и съпътстващи заболявания: гноен менингит,перитонит и синузит. В това състояние е пребивавала в продължение на 2 години и четири месеца до смъртта си.
Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилата смърт на майката на ищците са установени в заключение на автотехнически експертизи допуснати по делото и от свидетелските показания : по пътната настилка са били налице значителен брой дупки. Водачът на лекия автомобил „Рено М. Сценик“ с рег. [рег.номер на МПС] е шофирал с несъобразена с конкретните пътни условия/мъгла и мокра пътна настилка с множество дупки/ скорост, което е довело до попадане в дупка и спукване на двете предни гуми и отклонение на автомобила от праволинейното му движение, завъртане и в следствие на центробежната сила :счупване на задната седалка, на която е била пострадалата, изхлузване в багажника,счупване на задния капак, напускане на тялото на купето и удар в мантинелата. Изследван и анализиран от съда е и въпросът за липсата на данни за поставен предпазен заден колан, но това обстоятелство е изключено като обстоятелство, което може да се квалифицира като водещо до съпричиняване на вредоносния резултат. Съдът се е аргументирал с данните от заключението на техническата експертиза, че в случая наличието и използването дори на триточков предпазен колан не би предотвратило настъпилите от инцидента травми на пострадалата. Лекият автомобил е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество , който факт е признат за безспорен между страните . С оглед изключително тежките страдания на пострадалата, подробно описани от съда и техния продължителен период до настъпване на смъртта е определен и размерът на дължимото обезщетение за причинените й болки и страдания.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора : какъв е обхватът на пълно и главно доказване по иска за присъждане на обезщетение, съобразно чл.52,във връзка с чл.51 ал.2 ЗЗД.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правния въпрос от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че те не отговарят на тях и следователно не са обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото въпросът за обхвата на доказателствената тежест като процесуален такъв предполага свързването му с определено съществено процесуално нарушение на съда, каквото не се твърди, нито обосновава да е налице производството по конкретното дело.
Следователно така формулираният въпрос не се явява от значение за изхода по спора.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на твърдяната очевидна неправилност, основана на явна необоснованост на изводът на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с неизползване от нейна страна на предпазен колан, то съдът се е аргументирал с данните от заключението на техническата експертиза, че в случая наличието и използването дори на триточков предпазен колан, с оглед спецификата на механизма на ПТП не би предотвратило настъпилите от инцидента травми на пострадалата. Следователно не е налице очевидно нарушение на правилата на логиката при формиране на фактическите изводи на съда в обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017/.
Относно разноските:
Касаторът следва да заплати на процесуалния представител на М. Г. К. и В. Т. К. за изготвяне на писмен отговор на КЖ и съгласно материален интерес по делото в размер на 800 000 лева, сумата от 18 875,50 лева, на основание чл.38 ал.2,т.2 ЗАдв във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв , във вр. с чл.7 ал.2,т.4 НМРАВ вр. с чл.9 ал.3 от същата наредба.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136/15.01.2018 г. по гр.д. №2772/17 на САС, ГО,8 с-в, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Агенция“ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- [населено място] към МРРБ на РБ да заплати на процесуалния представител на М. Г. К. и В. Т. К. адвокат Л. Г. от АК-П. сумата от 18 875,50 лева, на основание чл.38 ал.2,т.2 ЗАдв във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв , във вр. с чл.7 ал.2,т.4 НМРАВ вр. с чл.9 ал.3 от същата наредба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.