О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
Гр.София, 26.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3116/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. К. О. [населено място], чрез управителя М. А. Ш., депозирана на 17.06.15 г., против определение № 203/02.06.2015 г. по ч.т.д.№ 83/2015 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане предходна частна жалба на същия жалбоподател против определение № 156/17.03.15 г. по гр.д.№ 99/2008 г. по описа на РС – [населено място]. С последното съдът е отхвърлил искането на ищеца Б. К. О. за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК /направено след прекратяването му с определение № 123/25.02.2015 г./.
В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, т.к. отказът на първоинстанционния районен съд да спре исковото производство до приключване на пререгистрацията на ответника пред Агенцията по вписванията, прегражда по-нататъшния ход на делото. Твърди се още, че прекратителното определение на Д. от 25.02.2015 г. не е връчено на страната и не е влязло в законна сила, поради което и не може да бъде аргумент да се откаже спиране.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от ответните страни.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
Правилна и законосъобразна е преценката на въззивния съд, че определението, с което не се уважава искане за спиране на производството по делото, не е преграждащо, нито изрично посочено в закона като обжалваемо, поради което не са налице предпоставките на чл.274 ал.1 ГПК за допустимост на обжалването. Съгласно ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, т.5, определенията за спиране следва да се квалифицират като преграждащи, т.к., макар и по движение на делото и с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Обратното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране, по принцип не препятстват хода на делото, и след като обжалваемостта им не е предвидена изрично в чл.229 и сл. ГПК, то те не подлежат на обжалване. Останалите доводи в частната жалба изцяло касаят правилността на акта на първостепенния съд, който не е предмет на настоящата инстанционна проверка.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/02.06.15 г. по ч.т.д.№ 83/2015 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: