4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 18.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29.11., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1721/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: от страна на пълномощника на Х. С. П. в качеството му на трето лице -помагач на ищеца Окръжна прокуратура-М. и по жалба на самата прокуратура срещу решение № 598 от 15.03.2017 г. на САС по т.д. №3878/2016 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение, постановено на 30.06.2016 г. по гр.д. № 13/2016 г. на ОС-Монтана, с което е бил уважен искът, предявен на основание чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Търговско-промишлена палата”-гр.М. за отмяна на решенията на ОС, проведено на 30.01.2015 г., за промени в устава на сдружението, избор на нов УС, на нов КС и по точка разни и е прекратено производството по иска.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационните жалби страна Сдружение „Търговско-промишлена палата”-гр.М. в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 600 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение с гореописаното съдържание, съставът на въззивния съд се е основал на следното:
Допустимостта на иска по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ във връзка с ал.4 е обвързана от сезирането на съда със спор за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от вземането на решението. Този преклузивен срок се отнася и до случаите, когато съдът се сезира от страна на прокурора. В случая, Районната прокуратура– гр-М. е била сезирана с жалба от С. Н., подадена на 19.02.2015 г. за извършено престъпление във връзка и с проведеното ОС на сдружението-ответник по настоящия иск на 30.01.2015 г. . Приложен е и протокол за провеждането му и въз основа на тази жалба с постановление на РП от 04.08.2015 г. е образувано наказателно производство. Доколкото, съгласно чл.136 ал.1 ЗСВ, Прокуратурата на РБ представлява единна система, то узнаването за проведеното ОС на 30.01.2015 г. и взетите решения от последното, от страна прокурор от РП-М. още през м. февруари 2015 г. следва да се зачете за начало на едномесечния преклузивен срок за сезиране на съда със спора за незаконосъобразността на проведеното ОС на 30.01.2015 г. и взетите от него решения от страна на всеки един прокурор, независимо, дали той е в състава на районната или на окръжната прокуратура. Ето защо предявяването на настоящия иск от ОП-М. на 21.01.2016 г. се явява след изтичането на едномесечния преклузивен срок от узнаването, съгласно изискването на чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ. С оглед изложеното, въззивният съд е обезсилил като недопустимо обжалваното пред него решение на ОС-Монтана по същество на спора и е прекратил съдебното производство по иска на ОС-Монттана.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора, въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложенията по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към двете касационни жалби като правни въпроси от значение за изхода по спора, се сочат такива, които обобщено свеждат това, следвало ли в случая факта на сезирането на РП-М. с жалба във връзка с провеждане на процесното Общо събрание на Сдружение „Търговско-промишлена палата”-гр.М. и взетите на него решения да се счете за начало на едномесечния преклузивен срок за сезиране от страна на прокурор с иск по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ и от кога започва да тече този срок, когато ИМ се подава от прокурор от ОС-Монтана.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че така формулираните въпроси се съотнасят изцяло към правилността на обжалваното решение и не представляват правни такива, т.е. по тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея. Същите касаят обосноваността на изводите на съда в зависимост от конкретните факти по настоящия спор. Евентуалната необоснованост на решението, обаче е основание за касиране/ чл.281 т.3 ГПК/, но не и за допускане на касация по смисъла на чл.288 ГПК, където ВКС се произнася стриктно по критериите за това в чл.280 ал.1 ГПК, която разпоредба е императивна и изисква формулирането на правен въпрос. В случаите, когато не е налице формулиран от касатора правен въпрос, обуславящ изхода по конкретното дело, който да се подложи на допълнителна дискреция по критериите за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК такава не се допуска.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие на извършеното плащане в брой от страната.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598 от 15.03.2017 г. на САС по т.д. №3878/2016 г..
ОСЪЖДА Х. С. П. и Окръжна прокуратура-М. да заплатят на Сдружение „Търговско-промишлена палата”-гр.М. разноските пред настоящата инстанция в общ размер на 600 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.