О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3185/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6173/13.06.2016г. по входящия регистър на ВКС/ № 5160 по вх.регистър на АС-Пловдив/, подадена от С. Г. С. от [населено място], бул.”Витоша” № 104, срещу разпореждане № 961 от 16.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 718/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане на подадената частна касационна жалба с вх. № 4936/07.12.2016 г. против определение 510/07.12.2015 г. по същото дело, с което е потвърдено определение от 13.01.2014 год. на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без уважение на молби по чл.65 ГПК за възстановяване на срок за депозиране на отговор на исковата молба по т.д. № 835/2013 г.
В частната жалба е инкорпорирана и молба за определяне на срок при бавност, по която е налице произнасяне по ч.т.д. № 811/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за просрочие на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Атакуваното разпореждане за връщане на депозираната от С. С. частна касационна жалба е мотивирано от съдията-докладчик от Апелативен съд-Пловдив с: липсата на задължение за връчване на определение № 510/07.12.2016 г., предвид неговата касационна необжалваемост, а от друга страна, с просрочие на частната касационна жалба. Прието е, че С. е узнала за този съдебен акт още при предходното му обжалване, като едноседмичният срок от узнаването – от 24.03.2016 г. е изтекъл преди депозиране на частна касационна жалба с вх. № 4936/10.05.2016 г.
Разпореждането е неправилно. Действително, с оглед обективираното в определение № 510/07.12.2015 г. по ч.гр.д. № 718/2015 г. указание на Апелативен съд – Пловдив за невъзможността то да се обжалва, препис от определението не е връчено на страните. Становището на въззивния съд за касационна необжалваемост на определението е в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в отклонение от практиката на ВКС, надлежно публикувана в правно-информационните системи. Тази практика, според която въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК, попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е възприета изцяло и в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид невръчването на подлежащия на обжалване пред ВКС съдебен акт по ч.гр.д. № 718/2015 г., срокът за обжалването му не е започнал да тече, което обуславя неправилност на извода за просрочие на частната касационна жалба.
Предвид горното, атакуваното разпореждане подлежи на отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на посочената по-горе частна касационна жалба. Затова, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 961 от 16.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 718/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане на подадена от С. Г. С. частна касационна жалба с вх. № 4936/07.12.2016 г. против определение 510/07.12.2015 по в.ч.гр.д. № 718/2015 г.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за администриране на посочената частна касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: