О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр. София, 17.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2026 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби от страна на [фирма] и С. С. В. и на [фирма] и Р. С. В. срещу определение № 238 04.05.2016 г., постановено по ч. т.д. №69/16 на П., с което е оставена без уважение на молбата на същите за освобождаване от държавна такса в размер на по 15 лева на основание чл.83 ал. 2 ГПК, дължими по подадените от тях ЧКЖ до ВКС вх. № 1838/07.03.2016 г., както и за предоставяне на правна помощ –назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на ЧКЖ и изготвяне на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК .
Ответникът по частната жалба [фирма]-С. в писмен отговор на частните жалби счита същите за неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че по отношение на молителите – търговски дружества не се прилагат разпоредбите на чл.83 ал.2 ГПК. Последните се отнасят само за освобождаване от такси и разноски на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Последното не се доказва да е налице относно двете физически лица, подали съответните частни касационни жалби по критериите в т.1-7 на чл.83 ал.2 ГПК. Отказано е и предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 и следващите ГПК и ЗПрП, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на ЧКЖ и изготвяне на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК, доколкото се касае за търговско дело, а разпоредбите на чл.24 т.3 ЗПрП по този вид дела изключват правната помощ.
Обжалваното определение е правилно.
Не се доказва да е налице относно двете физически лица, подали съответните частни касационни жалби, липсата на достатъчно средства по критериите в т.1-7 на чл.83 ал.2 ГПК, с оглед освобождаване от законовото им задължение да внесат държавна такса от 15 лева по подадените от тях ЧКЖ. Отделен е въпросът, че последните е позовават като основание за това само на „ тежката икономическа криза”, а не на прецизно уредените в цитираната разпоредба критерии за това. Последните се отнасят само за освобождаване от такси и разноски на физически лица, но не и на търговски дружества, което следва от съдържанието на цитираната ясна разпоредба на ГПК.
Делото, по което се иска предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 и следващите ГПК и ЗПрП, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на ЧКЖ и изготвяне на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК е по своя характер търговско дело- основано на иск за изпълнение на търговска сделка-договор за заем, сключен между търговско дружество-заемодател и две търговски дружества и техните управители като заемополучатели, а разпоредбите на чл.24 т.3 ЗПрП по този вид дела изключват правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 238 04.05.2016 г., постановено по ч. т.д. №69/16 на П., с което е оставена без уважение на молбата на същите за освобождаване от държавна такса в размер на по 15 лева на основание чл.83 ал. 2 ГПК, дължими по подадените от тях ЧКЖ до ВКС вх. № 1838/07.03.2016 г., както и за предоставяне на правна помощ –назначаване на служебен адвокат във връзка с приподписване на ЧКЖ и изготвяне на изложение по чл.284 ал.3,т.1 ГПК .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.