ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София, 19.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1536/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Галчев Инженеринг” ЕООД-гр.София, срещу решение №234 от 28.01.2019 г. по т.д. № 2769 /18 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №510 от 08.03.2018г. по т.д. №2043/2017 на СГС,ТО, 6-23 с-в, с което „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД е осъдено да заплати на „БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ СТРОЕЖИ” ООД сума в размер на 26 155, 17 лв. – незаплатено възнаграждение за извършени СМР през м. ноември 2014 г. по силата на неформално възлагане за обект „Асфалтиране на улици – гр. Банско , ведно със законна лихва от 08.02.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и не е уважено възражение за прихващане на „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД срещу „БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ СТРОЕЖИ” ООД за сума в размер 35 000 лв.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 т.3 ГПК.
Ответната страна „Благоустройствени строежи”ООД в писмен отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ,.БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ СТРОЕЖИ“ ООД, обективираща иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 155, 17 лв., представляваща дължима и неплатена цена на извършени ремонтни строително-монтажни работи по неформален договор за обект „Асфалтиране на улици – гр. Банско, ведно със законна лихва от датата на исковата молба. При евентуалност са предявени искове за заплащане на дължимата сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал. 1, предл III ЗЗД. евентуално на основание чл. 59 ЗЗД. В исковата молба са изложени твърдения, че в края на м. ноември 2014 г. между ищеца и ответника „ГАЛЧЕВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД е сключен неформален договор за изработка, по силата на който на ищеца е възложено да извърши следните СМР – полагане на асфалтови смеси за обект „Асфалтиране на улици – гр. Банско, описани по вид и обем в количествено – стойностна сметка. Ответникът не е подписал Акт образец 19 № 1/30.12.2014 г. въпреки, че ищецът е изпълнил възложените работи. Ищецът е изготвил проформа фактура № 134/08.12.2015 г. на стойност 31 386. 20 лева, която е частично платена в размер на 5 231, 03 лева.
От страна на ответника се оспорва изпълнението на съответните СМР,чиято стойност се претендира от ищеца. Неизпълнението следва от това, че последните не са приети с приемо-предавателен протокол. Частичното плащане по проформа фактурата не доказва изпълнение. При условия на евентуалност е направено възражение за прихващане със сума в размер на 35 000 лв. – дадена на неосъществено основание от ответника на ищеца. Между дружествата-страни по спора, не се е стигнало до встъпване в договорни отношения, и ищецът не е предоставил стоки или услуги на сочената стойност, на основание чл. 55, ал. 1, предл. II ЗЗД сумата от 35 000 лв. следва да бъде върната като получена на неосъществено основание.
Според съда, в действителност ответникът не е приел извършената от ищеца работа изрично, доколкото няма представени двустранно подписани протоколи. От счетоводните записвания при ищцовото и ответно дружество, обаче, следва да се приеме, че работата е била изпълнена и приета без забележки, щом издадената от изпълнителя фактура е намерила своето счетоводно отражение при ответника и е подадено искане за ползване на данъчен кредит по нея. В този смисъл е и трайната съдебна практика- решение № 98/26.07.2013 г., постановено по т. д. № 851/2012 г. на I ТО на ВКС. Разминаването във времето между реалната фактура и проформа фактурата не може да обоснове друг извод, доколкото основанието за плащане и в двете фактури е еднакво и доколкото вещото лице, назначено от СГС, е установило съвпадане на счетоводните записи при двете дружества.
По отношение на възражението за прихващане с твърдяно от страна на ответника-възложител насрещно вземане за 35 000 лева като платено на неосъществено основание, съдът е приел, че ответникът сам твърди в отговора, че е платил тази сума въз основа на неформално възлагане на ищеца да извърши СМР по обект „Воден цикъл Банско” през 2015 г.. Липсват твърдения, че договорът е сключен под отлагателно условие или поради друга причина осъществяването му не е настъпило, поради което няма как да се приеме, че сумата е платена без основание или на неосъществено правно основание. Според въззивния съд, събраните по делото доказателства сочат, че неформален договор е бил сключен с оглед съвпадане изявленията на страните при вписванията на предадената от ответника сума в счетоводствата и на двете дружества. Предметът на този договор са СМР по обект „Воден цикъл Банско”, които са различни от уговорените СМР по обект „Асфалтиране на улици — [населено място]“ и следователно е налице договорна връзка и основание за плащане на сумата от 35 000 лева.
Съдът е обсъдил и твърдение на ответника е, че ищецът не е изпълнил всички възложени СМР по обект „Воден цикъл Банско”, за които е платена авансово сума в размер на 35 000 лв. – неизпълнени са СМР на стойност 8 844, 83 лева. Следва да се отчете,че такова твърдение като основание за плащане на сумата от 35 000 лева по възражението за прихващане липсва в отговора на ИМ и в допълнителния отговор на ИМ.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора като правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая , в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се формулира като правен въпрос единствено този за възможността с косвени доказателства да се доказва съществуването на договор за изработка и представляват ли такива представеният едностранно подписан акт обр.19..
Докато втората част от въпроса е изцяло по правилността на обжалвания акт, доколкото касае преценката на съда по конкретни факти по конкретния спор, то първата част от него се отнася изцяло по изпълнението на възложените СМР по обект „Воден цикъл Банско”, която , въпреки че е обсъждана от въззивния съд е без значение за изхода по спора, релевиран с възражението за прихващане, доколкото подобно основание за връщане на сумата от 35 000 лева във връзка с това възражение липсва в отговора на ИМ и в допълнителния отговор на ИМ. Във възражението за прихващане в отговора на ИМ насрещната претенция на възложителя е основана изцяло на неосъществено основание-липса на сключен договор за изработка с предмет СМР в обект „Воден цикъл Банско”, какъвто договор съдът е приел за сключен. В самото възражение за прихващане в отговора на ИМ липсват твърдения за негово евентуално разваляне, поради неизпълнение, с оглед на което и този въпрос се явява без значение за изхода по настоящия спор.
В КЖ е налице и позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение и то отново във връзка с оплаквания за необоснованост на извода на съда относно изпълнението на СМР по обект „Воден цикъл Банско” на база косвени доказателства.
За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице. Напротив естеството на оплакванията предполага още веднъж преценка на събраните доказателства и повторна преценка на фактическите изводи на съда, което изключва „очевидността” на основателността на наведените оплаквания. Следва да се отчете и това, че подобни оплаквания касаят обсъждането във въззивното решение на факти извън предмета на спора , както беше изяснено по-горе.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
В полза на ответника по КЖ не следва да се присъждат разноските в настоящето производство при липса на приложен списък по чл.80 ГПК и платежен документ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №234 от 28.01.2019 г. по т.д. № 2769 /18 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.