О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
Гр. София, 16.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ІІ-ро отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1934/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Касаторът – БИГЛА ІІІ ООД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решение № 472/27.02.2018 г., постановено по в.т.д.№ 2778/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 383 от 22.02.2017 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-5 състав. С първоинстанционното решение са били отхвърлени исковете на касатора против ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 142 146 лв. – цена на съоръжения за присъединяване по Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 599/27.09.2007 г., сключен между УНИВЕРСАЛ 993 ООД и ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД и договор за прехвърляне на вземане от 24.09.2015 г. между УНИВЕРСАЛ 993 ООД и БИГЛА ІІІ ООД, ведно със законната лихва върху нея след завеждане на исковата молба в съда; както и за заплащане на сумата от 17 245.86 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 15.10.2014 г. – 22.12.2015 г.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност /поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост/ на постановеното въззивно решение, на основание чл.281, т.3 ГПК. По доводи, подробно развити в жалбата, се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските за всички инстанции.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280 ал.1 или ал.2 ГПК, като съдът се произнесе по следните въпроси:
1. Следва ли в производството по иск за осъждане на ответник – енергийно дружество по смисъла на ЗЕ за заплащане на цена на изградените по реда на чл.137, ал.3 от ЗЕ съоръжения да се преценява от съда наличието на писмен окончателен договор или може да се приеме, че с оглед законодателните промени в ЗЕ /2012 год./ е отпаднала необходимостта от формалното му сключване; При липса на съгласие между страните за цената на придобиваното енергийно съоръжение и при наличие на изготвена независима оценка на съоръжението вследствие на назначено от регулатора вещо лице, следва ли да се реализира каквато и да е друга писмена процедура за изпълнение на законово вмененото задължение за закупуване на енергийни обекти или следва да се приеме, че цената е определена по този особен ред и не са необходими каквито и да било други стъпки; 2. Какво е правното значение на договорения срок за изпълнение на задължението на ответника да заплати съоръжението, както и дали с изтичане на срока възниква изискуемост на задължението на топлофикационното дружество да заплати стойността на изградените съоръжения, респективно от кой момент възниква изискуемостта на вземането съгласно чл.137 от ЗЕ; 3. Относно задължението по чл.137 ал.3 ЗЕ за прехвърляне собствеността на обекти, изградени от клиенти на топлинна енергия, чрез изясняване режима на прехвърляне на собствеността, както и санкциите за топлопреносното предприятие, в случаите на необоснован отказ да изпълни задължението си; 4. Нормата на чл.64 ал.1 ЗЕ в редакцията й от ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., има ли обратно действие и следва ли да бъде прилагана за уреждане на сервитутните права за съоръжения за присъединяване, изградени и въведени в експлоатация преди приемането й, както и приложима ли е към договори, уговарящи учредяване на сервитутни права и сключени преди приемането й; 5. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в цялост събраните по делото доказателства. По последния правен въпрос се поддържа наличие на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по останалите – на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, но не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на разглеждането й по същество, поради следното:
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е препратил към правилно установените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства и правни изводи по реда на чл.272 ГПК.
От фактическа страна допълнително е приел, че като възложители на строежа, представляващ външно топлозахранване и абонатна станция, се легитимират собствениците на жилищната сграда. От правна страна се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, като е намерил следното:
Въззивният съд на първо място е посочил, че доводите на ищеца, че с провеждане на процедурата по § 4 ПЗР ЗЕ е налице сключен договор за продажба между ответника и неговия праводател не са част от основанието на исковата молба. Те са въведени едва с въззивната жалба, поради което са извън предмета на спора. На следващо място, т.к. доводите на ищеца в голяма част произтичат от приложението на разпоредбата на § 4 ПЗР ЗЕ от 2003 г., съдът е изтъкнал, че нормата касае заварени от закона правоотношения, каквото процесното не е, защото се е развило през и след 2007 г. и по тази причина не се регулира от цитираната разпоредба. Евентуално е приел, че § 4 ПЗР ЗЕ следва да се тълкува във връзка с нормите на чл.133 и сл. ЗЕ. Чл.137 ал.1 и ал.2 ЗЕ в приложимата редакция прокарват разграничение относно това, чия е собствеността върху изградените съоръжения, с оглед обстоятелството, кой ги е изградил. Собствеността е на топлопреносното предприятие, само ако то е изградило същите /чл.137 ал.1 ЗЕ/. Когато съоръженията са изградени от клиента, с оглед възможността по чл.137 ал.2 ЗЕ, какъвто е и настоящият случай, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, а собствеността върху тях се прехвърля в срок до 3 години /чл.137 ал.3 ЗЕ/, като отношенията се уреждат с договора за присъединяване по чл.138 ал.1 ЗЕ. При тези законови постановки съдът е заключил, че когато съоръженията са изградени в хипотезата на чл.137 ал.2 ЗЕ, те са собственост на клиента, който ги е изградил. Затова неоснователна е тезата на ищеца, че поради самия им вид /като прилежащи към топлопреносната мрежа/ съоръженията не само следва да са, но са и станали собственост на ответника със самото им изграждане, а с изготвянето на оценка на независим оценител по реда на § 4 ПЗР ЗЕ, фактическият състав на договора за продажба на същите съоръжения се счита за завършен. Приел е, че за прехвърляне на правото на собственост от клиента на топлопреносното предприятие следва да бъде сключена последваща предварителния договор за присъединяване сделка с транслативен ефект, едва след което за собственика ще възникне задължението да заплати цената им. Освен всичко изложено, съдът е посочил, че праводателят на ищеца не фигурира като възложител в строителните книжа, касаещи процесното съоръжение, поради което е основателно възражението на ответника, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация, като частен правоприемник на собственик на съоръженията. Съдът е приел, че след като няма данни праводателят на ищеца да е изградил съоръжението, той не може да се легитимира като техен собственик по реда на чл.137 ал.2 ЗЕ, независимо от сключения от него предварителен договор за присъединяване.
С оглед така формираната правна воля на съда в обжалваното решение, становището на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение по предпоставките за допускане на касационно обжалване се основава на следното:
По въпросите, касаещи приложението на чл.137 ал.3 ЗЕ, настоящият състав намира, че законът ясно и недвусмислено изисква сключването на сделка за прехвърляне на собствеността, като условие за заплащане цената на съоръженията. До този момент клиентът, изградил съоръженията, има право да получава цената за тяхното ползване, съгласно чл.137 ал.2 ЗЕ, независимо от изтеклия срок по чл.137 ал.3 ЗЕ, като неспазването му влече единствено отговорност за вреди, но не и автоматично транслиране на правото на собственост в полза на топлопреносното предприятие. Тъй като законът не съдържа неясноти във връзка с приложението му /а и такива не се установяват от касатора, чрез представяне на решения на съдилищата по този въпрос в противен смисъл/, съдът намира, че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, така, както са изяснени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Освен това следва да се посочи, че въззивният съд е формирал и извод за липса на легитимация на ищеца като правоприемник на лице, изградило съоръженията, поради което и поставените въпроси не се явяват единствено обуславящи за решаващата воля на съда и съответно за изхода по спора. Разпоредбата на чл.64 ал.1 ЗЕ не е обсъждана в обжалваното въззивно решение, ето защо зададеният във връзка с нейното приложение въпрос няма значение за резултата по конкретното дело. Относно последния правен въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил всички релевантни към предмета на предявения иск оплаквания на ищеца във въззивната му жалба, поради което липсва противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. С оглед горното, по този въпрос също не се установяват поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отсъстват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, ТК, очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт може да има само в случаите, когато се касае за негова явна необоснованост, установима пряко от съдържанието му, или в случаите на превратно приложение на закона, или при прилагане на несъществуваща /недействаща/ правна норма, а подобни пороци в случая не се констатират.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 472/27.02.2018 г., постановено по в.т.д.№ 2778/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: