О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр. София, 12.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09.май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. БАЛЕВСКИ ч. т. дело 966 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. Р. Д. – гражданин на И. чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 65 /28.12.2015 г. по ч.гр.д. №3271/2015 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 147/30.04.2015 г. по т.д. № 110/14 на ОС-София за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на исковете с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на Р. А. Д., че ищецът Н. Р. Д. е собственик на 500 дяла от капитала на [фирма], придобити с договор от 05.09.2013 година и срещу търговското дружество-ответник и Н. О. О Р. за признаване, че ищецът е управител на първото, както и за прогласяване недействителността на решение от 26.08.2013 г. на едноличния собственик на капитала на Ахелиой Р. Е., поради липса на правен интерес от така предявените искове.
От страна двамата ответници по частната касационна жалба са депозирани отговори на същата, в които се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството, поради недопустимост на исковете исковете с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на Р. А. Д., че ищецът Н. Р. Д. е собственик на 500 дяла от капитала на [фирма] и срещу Н. О. О Р. за признаване, че ищецът е управител на търговското дружество ответник, поради липса на правен интерес от така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на липсата от страна на ищеца на правен интерес от тези два иска. Последният е обоснован от страна на ищеца в ИМ и доп. ИМ с това, че ответникът Р. А. Д. е управител на ответното търговско дружество. Въззивният състав е изложил съображения, че сам по себе си този факт не води до наличие на правен интерес от установителния иск за собственост на ищеца върху неговите дялове в капитала на [фирма], доколкото от това не следва изводът,че правата му върху процесните дялове са по някакъв начин оспорени и упражняването им от страна на ищеца е накълрнено или застрашено. Относно установяване на факта, че ищецът, а не Р. А. Д. е управител, този иск е недопустим, доколкото, съгласно чл.124 ал.4 ГПК установяване на факти с правно значение по исков ред е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, сред които процесният не попада. По отношение на иска за прогласяване недействителността на решение от 26.08.2013 г. на едноличния собственик на капитала на Ахелиой Р. Е. съдът е счел и последният за недопустим, тъй като не се установява от изложеното в ИМ, че с това решение се накърняват по някакъв начин правата на ищеца като съдружник в дружеството.
В изложение на основанията за допускане до касация не е формулиран изобщо правен въпрос. Вместо това се излагат твърдения и съображения за незаконосъобразност, които текстово буквално повтарят тези, изложе в самата частна касационна жалба. Подобни твърдения, сами по себе си, не обосновават наличие на основание за допускане до касация. Липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос възпрепятства възможността за дискреция по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 65 /28.12.2015 г. по ч.гр.д. №3271/2015 на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.