О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
Гр. София, 26.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 307/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Р., чрез процесуален пълномощник, против определение № 3231/23.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4840/2018 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав. С него съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ищеца Р. срещу разпореждане от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 1704/2016 г. по описа на СГС, ГО І-16 състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя да му бъде издаден заверен препис от решението по делото с отбелязване, че същото е влязло в сила; и е потвърдено определение от 19.03.2018 г. по същото първоинстанционно дело, с което съдът е постановил спиране на производството, на основание чл.637 ал.1 ТЗ /погрешно посочен ГПК/.
В частната жалба се излагат доводи, че определението е очевидно неправилно и се моли за отмяната му. Подробни съображения относно неправилността му се съдържат в приложеното към частната жалба Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира следното:
Частната жалба е допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Правилно е разбирането на въззивния съд в обжалваното определение, че отказът да бъде издаден заверен препис от постановеното по делото решение с удостоверяване за влизането му в сила не подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.274 и сл. ГПК, тъй като не се касае до акт, попадащ сред изрично изброените в цитираната правна норма. На посоченото основание в съответствие с процесуалния закон частната жалба е оставена без разглеждане, като недопустима.
Не следва да се допуска касационно обжалване на определението в частта, с която е потвърдено определението за спиране на производството по делото, на основание чл.637 ал.1 ТЗ, доколкото същото не може да се квалифицира като очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице тогава, когато тя може да бъде констатирана пряко и изцяло само от съдържанието на обжалвания акт; и липсва тогава, когато се изразява в основания по чл.281 т.3 ГПК, освен ако се касае за необоснованост в резултат от грубо нарушение на правилата на формалната логика или законът е приложен в неговия обратен смисъл /приложена е несъществуваща, вкл. отменена или изменена правна норма/. В случая, при излагането на мотиви защо намира приложение правилото на чл.637 ал.1 ТЗ, въззивният съдебен състав е съобразил изцяло както закона, така и практиката на ВКС по прилагането му /относно момента, от който настъпва спирането на съдебните производства в тази хипотеза, относно приложимостта на нормата по отношение на исковете с правно основание чл.422 ГПК, както и в кои случаи е налице изключението на чл.637 ал.5 ТЗ/.
Воден от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3231/23.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4840/2018 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. К. Р. срещу разпореждане от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 1704/2016 г. по описа на СГС, ГО І-16 състав.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3231/23.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4840/2018 г. на Софийския апелативен съд, 6 състав в частта, с която е потвърдено определение от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 1704/2016 г. по описа на СГС, ГО І-16 състав за спиране на производството по делото, на основание чл.637 ал.1 ТЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: