4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№244
С., 02.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 835/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 589 от 17.02.2017 г. по т.д. № 137/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 9 състав, с което е оставена без уважение подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК за изменение на решение № 1181 от 09.06.2016 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с което въззивният съд е отказал да съобрази размера на присъдените в полза на жалбоподателя разноски в зависимост от изхода на делото. Твърди се, че при произнасяне по отговорността за разноските в постановеното по делото решение въззивният съдебен състав е излязъл извън правомощията си по чл.269 ГПК, като се е произнесъл по въпрос, който не е посочен в жалбата на [фирма] и не е поставен в рамките на въззивното производство. По съображения в частната жалба се претендира отмяна на определението и уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба – ЗД [фирма], чрез пълномощника си, поддържа доводи за правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
С постановеното по делото въззивно решение, съдебният състав на Апелативен съд – С., след частична отмяна на първоинстанционното решение по т.д. № 5592/2014 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил частично предявените от [фирма] срещу ЗД [фирма] искове: по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ – само за разликата над 78 061.50 лв. до 86 735 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата над 21 440.39 лв. до 23 822.66 лева. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство над сумата 4 417.09 лв. до 12 270.51 лева. В мотивите към решението е прието, че с оглед частичната отмяна на решението на СГС, въпросът за разноските за първоинстанционното производтво следва да бъде пререшен според постановения от апелативната инстанция резултат. Отчитайки представения списък по чл.80 ГПК, в който са заявени разноски в общ размер на 17 733 лв. и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение в размер на 10 660 лв. е заплатено от трето лице и затова не може да се присъжда в полза на ищеца, решаващият състав на САС е счел, че съответно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 4 417.09 лв.
За да остави без уважение подадената от ищцовото дружество молба по чл.248 ГПК, съдебният състав на Апелативен съд – С. е изразил становище, основано на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, според което и съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноските в първоинстанационното производство. Счетено е, че въззивният съд дължи повторна преценка на разноските по основание и размер. Отчетено е, че с въззивната жалба на ответното дружество първоинстанционното решение е обжалвано в цялата осъдителна част, като са претендирани и разноски за двете инстанции.
Определението е неправилно. Независимо от съответстващото на чл.78, ал.1 ГПК разбиране относно отговорността за направените пред първата инстанция разноски, в хипотезата на частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение, неправилно въззивната инстанция е пререшила този въпрос и в частта за присъдените в полза на ищеца /въззиваем/ разноски, съответстващи на потвърдените от САС осъдителни части по предявените искове по чл.208 КЗ/отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Независимо от отразеното в мотивите към атакуваното определение, че с въззивната жалба е поискано привеждане на разноските за първоинстанционното производство в съответствие с постановения с въззивното решение краен резултат, с решението е налице произнасяне, което не е съобразено с този резултат. Такова произнасяне би било възможно по реда на чл.248 ГПК пред първата инстанция, или при изрични оплаквания във въззивната жалба във връзка с плащането на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца от трето за спора лице, съответно за ирелевантност на такова плащане при произнасяне по отговорността за разноските. Или, в случая обхватът на преценка на въззивната инстанция при произнасяне по реда на чл.78, ал.1 ГПК за разноските пред първата инстанция следва да бъде само в зависимост от изхода на спора, но не и в частта, с която въззивната жалба е счетена за неоснователна и е потвърдено обжалваното решение.
Предвид горното, решаващият съдебен състав на САС неправилно е постановил отмяна на решението на СГС в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство над 4 417.09 лв. до 11 030.46 лева. Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция дължимите на ищеца разноски са именно в размер на 11 030.46 лв., а не 4 417.09 лв., както е приел Апелативен съд – С.. В този смисъл подадената молба по чл.248 ГПК е основателна, което обуславя отмяна на атакуваното определение и частично уважаване на искането за изменение на въззивното решение по отношение на разноските.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 589 от 17.02.2017 г. по т.д. № 137/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 9 състав, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 1181 от 09.06.2016 г. по т.д. № 137/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 9 състав в частта, с която е отменено решение № 1587/05.10.2015 г. по т.д. № 5592/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-13 състав за осъждане на ЗД [фирма] да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство над размер от 4 417.09 лв. до 12 270.51 лева, като ОТМЕНЯ първоинстанционното решение в частта за разноските само за присъдените в полза на [фирма] разноски за разликата над 11 030.46 лв. до 12 270.51 лева.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: