4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 18.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1749/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 853 от 12.04.2017 г. по т.д.№977/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по т.д. № 2177/2016 г. в обжалваната част – за осъждане на Столична община да заплати на [фирма] сумата 32 754.34 лв., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор № РД-56-1074 от 24.10.2007 г. за предоставена транспортна услуга през м.март 2013 г., ведно със законната лихва от 30.03.2016 г., както и сумата 9 773.69 лв. – законна лихва за периода от 23.04.2013 г. до 29.03.2016 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие със становището на въззивната инстанция за самостоятелност на предвидените хипотези в чл.5, ал.3 от сключения между страните договор, при които се променя и цената на транспортната услуга. Счита, че неправилно са отхвърлени въведените от него възражения за липса на предвидена автоматична промяна на цената и за необходимост от сключване на допълнително споразумение. Твърдят се допуснати нарушения на чл.20 ЗЗД и на чл.63 ЗЗД. По съображения в касационната жалба се претендира пълна или частична отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че материалноправният въпрос, на който е даден положителен отговор от САС е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация, като този въпрос е решен в противоречие с влезли в сила решения по т.д. № 434/2014 г. и по т.д. № 3367/2013 г. на САС. Във връзка с тези твърдения касаторът счита, че конкретният материалноправен въпрос е относно приложението на чл.20 ЗЗД, във връзка с приложението на тълкуваната клауза на чл.5, ал.3 от процесния договор в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. Изрично е формулиран и следният въпрос: Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, договорите сключени като резултат от тази процедура да бъдат едностранно изменяни, без това да наруши принципа на чл.63, ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения, в съответствие със закона.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпилите в срока за отговор становища по основанията за допускане на касационно обжалване и по касационните оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел, че спорната клауза на чл.5 ал.3 от сключения на 24.10.2007 г. договор за изпълнение на обществен превоз на пътници, според която цената на километър маршрутен пробег се променя: 1. с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 % и 3. в случай на общо поскъпване на Г., гуми и резервни части, надвишаващо с 50 % стойностите за предходната календарна година, предвижда алтернативни, а не кумулативни основания за промяна на първоначалната цена за пробег. Изведен е извод, че с първото основание страните са предвидили автоматизъм на промяната на цената за пробег с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година, която се прилага за възнаграждението за следващата година, без да е необходимо сключването на изрично споразумение. Поради това е счетена за неприложима разпоредбата на чл.307 ТЗ.
Въззивният съдебен състав е констатирал, че възраженията на ответника за липсата на предвидено капитализиране на инфлационната надбавка са преклудирани. Независимо от тяхната процесуална недопустимост, съдът е изложил и съображения за тяхната неоснователност.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД, не попада в обхвата на основния селективен критерий, а е пряко относим към правилността на изводите на въззивния съд по спорното материално право. Тези изводи се изведени след извършено тълкуване на договорна разпоредба – чл.5, ал.3 и предвидените основания за промяна на цената на километър маршрутен пробег, при зачитане волята на страните и целта на договора. Обосноваността на решаващите правни изводи е извън обхвата на производството по селектиране на жалбите и тя би могла да се преценява само след евентуално допуснато касационно обжалване. Върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК е акцентирано и в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, начинът, по който е поставен този въпрос сочи, че той не се явява правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Обективираното в решението становище на Софийския апелативен съд произтича от преценка съдържанието на процесния договор, т.е. то е обусловено от конкретни факти, преценявани в рамките на възложената на въззивната инстанция правораздавателна функция по съществото на спорното материално право.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, касаторът не обосновава и твърдяното противоречие с казуална практика. Приложените към жалбата влезли в сила въззивни решения имат различен предмет – цената за пробег за първата година на изпълнение на идентични договори, поради което е прието, че клаузата за индексиране на определената първоначална цена е неприложима.
Идентични правни спорове са разрешени с влязлото в сила въззивно решение по гр.д. № 6946/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав /приложено към отговора на касационната жалба, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 443/2017 г. на ВКС, І т.о./, както и други, служебно известни на настоящия състав влезли в сила въззивни решения – така например, решение по т.д. № 5236/2016 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 1259/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 17/2015 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 2386/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В посочените съдебни актове спорове между Столична община и съответни дружества – превозвачи, свързани със заплащане на индексирана цена за извършен обществен превоз на пътници и съответно с тълкуването на съответната договорна клауза, предвиждаща такова индексиране, са разрешени по идентичен начин и съвпада с разрешението, дадено в обжалваното решение.
Въпросът, свързан с приложението на чл.63, ал.1 ЗЗД, не е обуславящ за изхода на делото, тъй като решаващият въззивен състав не е формирал правна воля за едностранно изменение на процесния договор, нито дали се нарушава принципът за добросъвестност по чл.63, ал.1 ЗЗД от страна на дружеството – изпълнител.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 765.82 лв., съобразно представените с отговора на жалбата писмени доказателства, доказващи плащането на адвокатско възнаграждение в този размер/заедно с ДДС/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 853 от 12.04.2017 г. по т.д.№977/2017 г. на Апелативен съд- София, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 765.82 / седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: