О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр. София, 10.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 09.05.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Kато изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т.д. № 874/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7544 от 04.07.2017 г. от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. М. от АК – София, в която се иска допълване на постановеното определение № 404 от 19.06.2017 г. по т.д. № 874/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят такива в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 8 964 лева.
Ответниците по молбата Д. С. З., Д. Ц. З. и П. И. З., всички от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Й. от АК – София, по реда и в срока на чл. 248 ал. 2 ГПК са изразили становище по нея, в което сочат, че тя е недопустима и евентуално – неоснователна. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК
Разгледана по същество, молбата се явява основателна.
С посоченото определение № 404 от 19.06.2017 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1210 от 13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 5304/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред ВКС. Въпреки съдържащото се още в отговора на касационната жалба от 08.09.2016 г. искане на ответника по жалбата за присъждане на разноски и представените към отговора списък с разноски по чл. 80 ГПК, както и доказателства за направени такива /договор за процесуално представителство от 26.08.2016 г., фактура № 815 от 26.08.2016 г. и преводно нареждане от 08.09.2016 г./, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителят – ответник по касационната жалба е депозирал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, към който е приложил договор за процесуално представителство за [фирма] /л. 66 от т.д. № 874/2017 г. по описа на ВКС/, имащ характер на разписка, в който е договорено адвокатско възнаграждение, както и фактура и преводно нареждане, удостоверяващо извършено плащане в размер на 8 964 лева. След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от молителя възнаграждение за адвокат, поради прекомерност.
Доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на горепосоченото решение № 1210 от 13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 5304/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, касаторите не са имали възможност преди узнаване на определението да се запознаят с представения от ответника по касационната жалба договор процесуално представителство и да възразят срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания или неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК.
В настоящото дело за установяване на минимално определения размер по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36 ЗА, и прилагайки по аналогия чл. 72, ал. 2 ГПК, са приложими правилата на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 /в ред., ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, според които за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, минималното възнаграждение е в размер на ? от възнаграждението, дължимо по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв.
При обжалваем интерес в размер на 91 000 лв. за Д. С. З., и по 94 000 лв. за Д. Ц. З. и П. И. З., възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на общо 9 960 лв., от които: 3 260 лв. за защита по предявения от Д. С. З. иск и по 3 350 лв. за защита по предявените от Д. Ц. З. и П. И. З. искове, а ? от тях са общо 7 470 лв, в която сума следва да бъде включен и начислен ДДС в размер на 1 494 лв. на основание § 2а, пр. 2 от ДР на НМРАВ. Минимумът от 500 лв. е предвиден за случаите, когато ? от възнаграждението, изчислено по указания по-горе ред, е по-малко от така посочената сума, поради което и не намира приложение за конкретните разноски по делото. Поради гореизложеното и доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
С оглед горното следва да се приеме, че законните основания за допълване на определението в частта за разноските съобразно направеното искане от ответника по касация са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 404 от 19.06.2017 г. по т.д. № 874/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Д. С. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 2 934 лева разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Д. Ц. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 3 015 лева разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА П. И. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 3 015 лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.