О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
София,25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 909/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], чрез пълномощника ю.к. Щ. Р., срещу решение № 6 от 08.01.2015 г. по в.т.д. № 1263/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 388 от 01.08.2014 г. по т.д.№ 777/2013 г. на Пловдивския окръжен съд – ХІІ състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на ищеца СТАВЕН Е. О. [населено място] сумата 307 581 лв. – неизплатена част от дължима от ответника цена за произведена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „Ставен-Доброселец” за периода от м. септември 2012 до м. май 2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия № 506/14.06.2012 г. /индивидуализирана по фактури/, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда – 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва за забава в размер на 19 080.49 лв. за времето до 20.10.2013 г. включително, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са изложени касационни доводи за неправилно приложение на закона, въз основа на които се претендира отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
Допускане на касационно разглеждане на обжалваното решение се иска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13 ал. 7 от ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир /т.е. дали решението за отмяната му има обратна сила/.
Ответникът по касационната жалба – СТАВЕН Е. О. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д. в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК изразява становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, като евентуално моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на разноските за касационната инстанция.
За да се произнесе в рамките на настоящото производство, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди обжалваното решение, с което исковете на СТАВЕН Е. О. са уважени, съставът на Пловдивския апелативен съд е съобразил безспорно установената от окръжния съд фактическа обстановка, съгласно която между страните е сключен договор за изкупуване на ел. енергия № 506/14.06.2012 г., произведена от фотоволтаична централа, собственост на ищеца, с мощност 1.5 MWр. Установена е общата стойност на произведената енергия в процесния период без ДДС /727 090.33 лв./, за която са издадени констативни протоколи и фактури, а данните по протоколите са проверени и с помощта на вещо лице. Съответната стойност с ДДС е 872 508.41 лв., като при приспадане на частично заплатената от ответника – настоящ касатор сума, остава разлика в размер на 307 581 лв. За тази сума са налице изявления за прихващане по реда на чл. 104 и чл. 103 ЗЗД, изходящи от ответника. Също липсва спор, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа /Е./ е начислена въз основа на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, които да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, което е приложимо за фотоволтаичната централа, притежавана от ищеца. Решението на ДКЕВР е било обжалвано, с решение № 4025/21.03.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. по описа на ВАС същото е отменено, а последното решение е влязло в законна сила на 25.06.2013 г. след потвърждаването му от петчленен състав на ВАС по адм.д.№ 6473/2013 г.
От правна страна съдът е приел, че решението на ДКЕВР представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, на основание изричната норма на чл. 36а ал. 2 ЗЕ, според която Комисията утвърждава цените като пределни такива на всеки лицензиант с решение, което е ИАА. Съгласно чл.177 ал.1 АПК, ако оспореният административен акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. Това решение е задължително и за гражданския съд относно това, дали актът е валиден и законосъобразен – чл.302 ГПК, поради което съдът следва да зачете незаконосъобразността на отмененото решение на ДКЕВР. Съдът е приел, че тъй като решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. е обжалвано, то не е влязло в законна сила и не може да породи каквито и да било правни последици. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение съгласно чл.13 ал.7 ЗЕ не е аргумент да се приеме, че през исковия период цената за достъп е начислявана на правно основание. След отмяната на решението на ДКЕВР правните последици от допуснатото предварително изпълнение са отпаднали. Т.к. отмяната му има обратно действие, следва да се приеме, че липсват определени от регулаторния орган временни цени за процесния период. Предвид изложеното е формиран изводът, че направените от ответника компенсаторни изявления не могат да имат погасителен ефект, т.к. вземането на Е. за цена на достъп до Е. на производителя не е съществувало по време на изявленията.
Към настоящия момент са постановени от ВКС, ТК по реда на чл.290 ГПК решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/14 г., ІІ ТО, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/14 г., ІІ ТО и решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО, за разрешаване на въпроса относно действието във времето на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт по чл.13 ал.2 ЗЕ – Решение № Ц-3/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Даден е отговор, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи настъпва с обратна сила /ex tunk/, респ. притежава обратно действие. Нормата на чл.13 ал.7 ЗЕ не е счетена за основание, разколебаващо този правен извод. Точно в този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви.
С оглед горното, съставът на ВКС, ТК, второ отделение счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода от спора, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Същевременно, с оглед създадената задължителна съдебна практика от различни състави на ВКС, на която обжалваното решение съответства, разрешаването му не може да се квалифицира като значимо за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4.. Поради това, че не е установен соченият от касатора допълнителнен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касационната жалба не може да бъде селектирана за разглеждане по същество.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 8 380.80 лв. – договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор против жалбата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6/08.01.2015 г. по в.т.д. № 1263/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на СТАВЕН Е. О. [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 8 380.80 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: