О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 04.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1077/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Х. И. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 786 от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 976/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 12.12.2018 г. по гр.д. № 16092/2018 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, основани на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че приетите изменения на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси, зададени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. „Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?“; 2. „Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 – „Компетентност по дела във връзка със застраховане” от Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?“; „3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?“; 4. „Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?“ и 5. „С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя?“. Твърди се, че произнасянето по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и от значение за точното прилагане на европейското законодателство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена в Софийски градски съд на 29.11.2018 г. от страна на настоящия частен жалбоподател против „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, [населено място], за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 КЗ в размер на 25 500 лв., като частичен иск от 80 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 130 лв., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2018 г. на Път А-1 км. 208+500.
Съставът на Софийски градски съд с определение от 12.12.2018 г. е приел, че делото следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд – Велико Търново, с оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, тъй като пострадалият е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], а за местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК съдът следи служебно.
Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция. Посочил е, че с актуалната редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК е предвидена специална местна подсъдност по тези искове, дерогираща общoто правило на чл. 105 ГПК, а по арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК за тази местна подсъдност съдът е длъжен да следи служебно до приключване на първото по делото заседание. Приел е, че по критериите на чл. 115, ал. 2 ГПК конкретният спор е подсъден на Окръжен съд – Велико Търново.
Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на чл. 115, ал. 2 ГПК и чл. 119, ал. 2 ГПК не противоречат на Регламент /ЕС/ № 1215/12, уреждащ компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, доколкото приложното им поле е различно – регламентът урежда международната компетентност по граждански и търговски дела, т.е. съдилищата на коя държава-членка са компетентни да разгледат дадено дело, докато родовата и местна подсъдност в рамките на отделните държави-членки се урежда от националното им право. Изхождайки от това разбиране, въззивният съд е приел, че критериите за разграничаване на вътрешната, в рамките на държавата-членка, подсъдност са плод на нейната суверенна преценка и за тях регламентът е неприложим.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи конкретен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, както и да обоснове поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. В тази връзка е разяснена разликата между основанията за допускане на касация и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се преценяват в селективната фаза на касационното производство.
В случая не може да се приеме, че формулираните въпроси попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Част от въпросите са изведени въз основа на поддържани и в частната въззивна жалба доводи, идентични с тези в частната касационна жалба – за възможността увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на обезщетение по КЗ срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Тези доводи не са възприети от въззивния съд, предвид приложимия процесуален закон – чл. 115, ал. 2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК – ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, което от своя страна обуславя относимост на въпросите към правилността на атакувания съдебен акт. В случая се касае за приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове, чиято регулация е предоставена в компетентност на съответната държава–членка на ЕС, а не за международна компетентност на съдилищата съгласно Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В атакуваното определение липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалото лице, вкл. и правото му на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
Освен това не е налице и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По приложението на сега действащата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, важима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, е налице практика на ВКС, например определение по ч.т.д. № 2917/2018 г., І т.о., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Според нея, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 изр. първо ГПК – по седалище на ответника. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, което предпоставя неоснователност и на искането по чл. 628 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 786 от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 976/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав, както и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: