4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София.08.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2084/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]/н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 114 от 26.05.2017 г. по в.т.д. № 137/2017 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 76 от 27.01.2017 г. по т.д. № 1502/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение за: обявяване неплатежоспособността на [фирма], с начална дата 31.12.2015 г.; откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество; постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото му и прекратяване на дейността му; обявяване в несъстоятелност на „В.-Про” и спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1, изр.1 от ТЗ.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на решението и отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ. Твърди се, че молителят не е доказал размера на претендираното от него парично задължение, спирането на плащанията, лошото икономическо състояние или свъхзадълженост на длъжника, а ответникът е оборил презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ТЗ и липсата на свръхзадълженост по чл.742 ТЗ и съответно е доказал наличието на достатъчно имущество за покриване на задълженията, без опасност за кредиторите му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решаващият съд погрешно е приел, че спиране на плащането към А. е причинено от обективното състояние на неплатежоспособност, като произнасянето по този въпрос на АС-Варна е в противоречие с решение по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Освен това твърди, че в обжалваното решение на Апелативен съд – В. и след преценка на финансовото /икономическото/ състояние на дружеството и обективната му невъзможност да обслужва текущите си задължения /съгласно въведеното от молителя основание за откриване на производство по несъстоятелност – поради неплатежоспособност/ неправилно е приел, че следва де се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, доколкото тази предпоставка е налице – невъзможност да изпълнява изискуеми парични задължения по търговски сделки. Счита, че обжалваното решение противоречи на практика на ВКС – решение по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на касатора и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на указания в решението срок, което обуславя нейната процесуална допустимост.
При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – В. е преценил релевантните за делото обстоятелства, относими към активната материалноправна легитимация на [фирма] : съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на честотни регулатори, двигатели НН и оборудване ниско напрежение за завод „Ж.”, възникнало въз основа на оферта на [фирма] от 20.02.2014 г., приета писмено от представляващите ответното дружество – А. Д. и Й. Б., както и наличието на неизплатена част от задължението на дружеството – длъжник в размер на 204 891.47 лв. При произнасяне по първото релевирано основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], а именно дали е налице неплатежоспособност, решаващият съдебен състав е съобразил съдебно-счетоводната експертиза, включваща и данните от съдебно-оценителската експертиза; данните в ТД на НАП – В. за периода от 2011 – 2013 г., както и изготвените от експертизата алтернативни ГФО за 2014 и 2015 г.
Въззивният съд е изложил подробни правни съображения във връзка с предпоставките за неплатежоспособност на предприятието на търговеца и е извършена преценка на неговото цялостно икономическо състояние, при зачитане на определените от счетоводната експертиза коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Отчетено е, че основният коефициент – този на обща ликвидност е с трайни показатели под единица за целия период от 31.12.2011 г. , намаляващ до 0.67 към 31.12.2015 г., а и другите коефициенти са под референтните, дори под минималните им стойности. Установените коефициенти на обща и бърза ликвидност сочат, че за всяка година от периода 2011 – 2015 г. могат да се погасяват само част от краткосрочните задължения и не могат да се поемат всички текущи задължения на предприятието на ответника.
С оглед процесуалната възможност по чл.272 ГПК, въззивният съд е препратил към подробните мотиви на съда по несъстоятелността.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Видно от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е, че дружеството касатор не е формулирало материалноправни въпроси, относими към конкретни законови предпоставки за неплатежоспособност. Това приложение към жалбата всъщност съдържа единствено твърдения за неправилност на изведените от въззивния съд правни изводи, обусловили потвърждаване на постановеното, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, първоинстанционно решение. При обосноваване на искането за достъп до касация не е отчетено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ не са тъждествени с основанията за неправилност на атакуваното решение, в какъвто смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 12009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на конкретно поставени въпроси, релевантни за изхода на делото, които да покриват основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за отхвърляне на искането за допускане на касационно разглеждане на делото. В такава хипотеза за ВКС не съществува задължение за произнасяне по въпроса доколко е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 114 от 26.05.2017 г. по в.т.д.п№ 137/2017 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: