2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр. София, 19.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2850 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Х. А. Р. като [фирма]-гр.Обзор срещу разпореждане №3954 от 04.09.2017 на ОС-Бургас по ч. гр.д №315/2017, с което е върната частна касационна жалба вх. № V-562/30.03.2017 на същия жалбоподател срещу определение № V-562 от 30.03.2017 /на БОС по същото ч.гр.д. , с което се потвърждава разпореждане на РС-Несебър по ч.гр.д. № 407/2016 г. за издаване на ИЛ в полза на [фирма]- П. срещу [фирма]-гр.Обзор за сумата от 326,83 лева-съдебни разноски в заповедното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на БОС се е позовал на обстоятелството, че подадената частна касационна жалба е недопустима, съгласно чл.280 ал.2 ГПК във връзка с чл.274 ал.4 ГПК, доколкото цената на претенцията за издаване на ИЛ въз основа на заповед по чл.410 ГПК само за разноските в заповедното производство е в размер на 326,83лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 50 от 2015 г, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, както и на съответните определения- чл.274 ал.4 от ГПК във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Доколкото цената на претенцията за издаване на ИЛ въз основа на заповед по чл. 410 ГПК само за разноските в заповедното производство е в размер на 326,83 лева, то обжалваното определение попада именно в тази категория. Правилно частната касационната жалба е преценена като недопустима и с оглед на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в т.8 от ТР №4/2014 по тълк. дело № 3/2014 на ОСГТК на ВКС, според което въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3954 от 04.09.2017 на ОС-Бургас по ч. гр.д №315/2017
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.