О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
Гр.София, 24.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1675/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. К. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – адв. С., срещу определение № 149/20.06.2016 г. по т.д. № 1175/2016 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение № 4/01.02.2016 г., постановено по в.т.д.№ 340/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
В частната жалба се моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че ВКС неправилно е приел като цена на всички предявени искове сумата от 5 000 лв., вместо сумата от 25 000 лв., окончателно определена от предходните съдебни инстанции с решенията им, поради което изводът за приложение на нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК е погрешен.
Ответникът по частната жалба – синдикът на А. Т. Е. [населено място] /в несъстоятелност/, не е подал писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С въззивното решение е потвърдено решение № 405/21.10.2015 г. по т.д.№ 149/2015 г. на БОС, с което е уважен предявен от синдика иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ против длъжника в несъстоятелност и купувача по атакуваната сделка – Т. К.; както и евентуалния на втория кумулативно съединен иск – ако вещта не се намира у купувача, за да бъде осъден да я върне в масата на несъстоятелността, да заплати нейната парична равностойност.
В обжалваното определение № 149/20.06.2016 г. по т.д.№ 1175/2016 г. съставът на ВКС, ТК, ІІ ТО е формирал извод за недопустимост на касационната жалба, на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, като е счел, че предявените искови претенции са с цена на иска под посочения в същата норма минимален праг от 20 000 лв., над който е предвидено касационно обжалване на въззивните решения. Съдебният състав е приел, че пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на А. Т. Е. на сключена от длъжника разпоредителна сделка с имущество от масата на несъстоятелността – договор за покупко – продажба на МПС за сумата от 5 000 лв. Според правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК стойността на договора – 5 000 лв., представлява цена на предявения по делото иск. Приетата от двете съдебни инстанции пазарна стойност на автомобила от 25 000 лв., която ответникът – касатор е осъден да върне в масата на несъстоятелността като последица от уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, не обосновава допустимост на касационното обжалване. Тази сума не се сочи като цена на иска за връщане на даденото по сделката в масата на несъстоятелността при завеждане на делото, а е определена като равностойност на автомобила въз основа на експертно заключение, прието в хода на процеса. Поради това и доколкото решението по обуславящия иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ не подлежи на касационен контрол, недопустимо е и касационното обжалване на решението по обусловения осъдителен иск.
Определението е отчасти неправилно.
Нормата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК е приложима спрямо решението по иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, чиято цена се определя съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК според стойността на договора. Последната е паричната оценка на интереса от изпълнението му, като при договорите за покупко-продажба, това е цената на сделката /в т.см. и т.20 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно сумата от 5 000 лв. е цена на иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, а тя действително е под прага на допустимост на касационното обжалване, установен в размер на 20 000 лв.
Различно е положението по отношение на евентуално предявения осъдителен иск за заплащане на равностойността вещта. Съгласно чл.70 ал.1 ГПК, въпросът за цената на иска може да бъде повдиган от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по делото, в противен случай тя се стабилизира. Тази норма не може да бъде приложена при нередовна искова молба, в която изобщо не е посочена цена на предявените искове; както и в случаите на чл.70 ал.3 ГПК – когато оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска.
Искът за присъждане на равностойност на вещ е иск за парично вземане, оценяем по правилата на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Съответно цената му в случая, определена посредством експертно заключение на вещо лице в хода на процеса, възлиза на 25 000 лв. Въз основа на тази сума, възприета като цена на иска, двете съдебни инстанции по същество са определили и дължимите на осн. чл.649 ал.6 ТЗ от ответника – настоящ жалбоподател държавни такси.
Обстоятелството, че решението по така съединения под условие иск зависи от решението на съда по иска за недействителност и в този смисъл първият е обусловен от втория, не го приравнява на „правна последица”, респективно е без значение за обжалваемостта на въззивното решение, постановено по него, съобразно правилата на чл.280 ал.2 ГПК. Релевантна е цената на иска, която е над установения в закона минимален размер от 20 000 лв. по търговски дела, поради което касационното обжалване на въззивното решение по него е допустимо.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател против въззивното решение по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ГПК, и да бъде отменено в останалата му обжалвана част. Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/20.06.16 г. по т.д. № 1175/16 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. А. К. против решение на Бургаския апелативен съд № 4/01.02.2016 г. по в.т.д.№ 340/2015 г. по иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ГПК.
ОТМЕНЯ същото определение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. А. К. против решение на Бургаския апелативен съд № 4/01.02.16 г. по в.т.д.№ 340/2015 г. по иска за присъждане равностойността на вещта, предмет на обявения за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на А. Т. Е. договор за покупко-продажба на лек автомобил и ВРЪЩА в тази част делото на съответния състав на ВКС, ТК, второ ТО за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.