Определение №660 от 42332 по търг. дело №378/378 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№660
гр. София,24.11.2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.11.2015- две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №378/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. Димитроу А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение от 28.10.2014 г. на СГС, ТК по т.д. №4215/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение, постановено на 16.01.2014 г. по гр.д. №33842/2012 г. на СРС, 51 с-в и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК , че касаторът дължи на Г. М. В. сумата от 15 000 лева по запис на заповед изд. на 07.11.2008 г., въз основа на който е постановено и издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК, въззивният съд е приел, че касаторът Х. А. като издател на процесния запис на заповед се е задължил към ищеца Г. М. В. за процесната сума. В отговора на ИМ ответникът е противопоставил липсата изобщо на каузално правоотношение между страните във връзка, с което е издаден процесният запис на заповед. Решаващият въззивен състав е взел в предвид фактическите твърдения,доводите и възраженията на всяка една от страните и се е позовал на задължителната практика на ВКС-ТР №4/2013 –т.17 на ОСГТК , според която при липса на твърдяно и доказано каузално правоотношение във връзка с което е поет и менителничният ефект, се зачитат последиците на задължаването по абстрактната сделка-ценната книга. Въз основа на този правен извод искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен като основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се поставя въпросът за разпределение на доказателствената тежест в процеса по иск по чл.422 ал.1 ГПК относно наличие на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед и за последиците при недоказване наличието на такова каузално правоотношение..
В случая в обжалваното въззивно решение не е налице отговор на този въпрос в насока противоположна на този даден в задължителната практика на ВКС-т.17 от ТР4/18.06.2014 г. на ОСГТК, според който, при липса на наведено от страните наличие на каузално правоотношение, обусловило абстрактната сделка по ценната книга следва да се приеме,че е налице задължаване по абстрактната сделка-записа на заповед.
Ето защо, не следва да се допуска касационно обжалване, а в полза на ответника по КЖ следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1100 лева-договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство,съгласно приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ с отбелязване на плащането на сумата в брой.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2014 г. на СГС, ТК по т.д. №4215/2014 г..
ОСЪЖДА Х. Димитроу А. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Г. М. В. [ЕГН] сумата от 1100 лева- разноски пред ВКС , съставляващи договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top