3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
гр. София, 15.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 май , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №433/17 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. М. срещу решение №108 от 09.09.2016 г., постановено по в.т.д. № 187/16 по описа на АС-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 105 от 25.03.2016 г., постановено по т.д. №457/2014 г. на БОС. С последното съдът е уважил иска на [фирма]-гр. София срещу касатора, предявен с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните на 30.11.2010 г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], [община] , като се е произнесъл и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
В отговора на ответната страна се излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил иска на [фирма]-гр. София срещу касатора, предявен с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните на 30.11.2010 г. предварителен договор за продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], [община], въззивният състав на САС се е позовал на следните установени по делото факти:
Между [фирма] и [фирма] е сключен на 30.11.2010 г. процесният предварителен договор за продажба на недвижими имоти / самостоятелни обекти в сгради и съответните идеални части от поземлен имот/ в землището на [населено място], [община]. По силата на същия, ответното дружество [фирма] като продавач се е задължило да прехвърли собствеността върху обектите по нотариален ред в срок до средата на м. декември 2010 г.. срещу цена от 37 200 лева, платима на вноски,според уговорките в договора. При сключването му, за дружеството-продавач, договорът е подписан от Л. В. К., като едноличен собственик и управител на [фирма]- собственик на капитала на дружеството-продавач. Последното до датата на сключване на предварителния договор-30.11.2010 г. е имало вписан като управител Г. К.. На същата дата, Л. В. К., като едноличен собственик и управител на [фирма]- едноличен собственик на капитала на дружеството-продавач е взел решение за освобождаване на управителя К.. Това решение е породило незабавно действие от датата на вземането му от собственика на капитала на дружеството- продавач. Следователно, при сключването на предварителния договор, [фирма] като продавач по него е било законно представлявано от страна на К. като управител на дружеството-едноличен собственик на капитала на последното. От данните на заключението по приетата ССчЕ е направен изводът, че цената по договора е била надлежно платена от страна на купувача по него. При преценка на съответните удостоверения на началника на С. Б. и гл.архитект на [община], от страна на съда, е направен извод за съществуването на обектите в груб строеж към датата на сключването на предварителния договор. С оглед изложеното, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за действителността на процесния предварителен договор, с оглед пораждането по нето на задълженията на ответника- продавач за прехвърляне правото на собственост, поради което и искът по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяването му за окончателен е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат, като обуславящи изхода по спора, следните въпроси: за недопустимостта на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в нарушение на правилата за родовата и местната подсъдност и за приложението на чл.140 ал.4 ТЗ, относно действието на решението за смяна на управителя на дружеството-продавач, с оглед нередовното представляване на същото при сключването на предварителния договор. Твърди се, че по втория въпрос обжалваното решение е в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №690 от 03.12.2008 г. по т.д. 348/2008 на Второ т.о..
Относно оплакването за недопустимост на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на правилата за родовата и местната подсъдност на обжалваното решение, следва да се вземе в предвид, че задължителната местна подсъдност по чл.109 ГПК по местонахождение на недвижимия имот на искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД е спазена, доколкото имотите са в землището на [населено място], [община] , която е на територията на област Б. и са разгледани от ОС-Бургас като първоинстанционен съд. По отношение на родовата подсъдност, правилни са изложените в мотивите на обжалвания акт съображения от съд, че дори и да е налице нейното неспазване / разглеждането на спора от БОС , а не от БРС/, това не води до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение,тъй като законът изрично е предвидил, че това не е основание за обезсилването му – чл.270 ал.4 ГПК.
По въпроса за приложението на чл.140 ал.4 ТЗ, относно действието на решението за смяна на управителя на дружеството-продавач липсва противоречие с посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №690 от 03.12.2008 г. по т.д. 348/2008 на Второ т.о.. В отговора на правния въпрос, по който е допусната касация, в това решение ясно и недвусмислено е отговорено, че освобождаването на управителя на търговско дружество с ограничена отговорност поражда незабавно действие за самото дружество, а предвиденото конститутивно действие на вписването по чл.140 ал.4 ТЗ касае само третите лица. Следователно, в процесния спор, дружеството– продавач се е задължило надлежно по предварителния договор, което следва от разпоредбата на чл.147 ал.1, предл. второ от ТЗ , според която, когато собственикът на капитала на Е. е ЮЛ / и при липса на управител/ , то първото се управлява от ръководителя на ЮЛ-принципал, което в случая е налице. По тези съображения следва, че не се обосновава противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108 от 09.09.2016 г., постановено по в.т.д. № 187/16 по описа на АС-Бургас
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.