2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1749/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1018 от 19.03.2018 г., подадена от „Мир-2006” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 855 от 19.02.2018 г. по в.гр.д. № 77/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград в следните негови части: 1. в частта, с която след частична отмяна на отхвърлителното решение № 6051 от 16.11.2011 г. по гр.д. № 479/2011 г. на Районен съд – Разлог, е прието за установено, че М. Д. К. има вземане от „Мир.2006” ООД в размер на 6 243.46 лв., представляващо неустойка за забава за получаване на разрешение за ползване и въвеждане на апартамент № 7 в експлоатация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2011 г., съгласно заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 11/2011 г. на РС-Разлог; 2. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, с което се признава, че оспорването истинността на протокол № 6/07.08.2007 г., протокол № 7/14.08.2007 г. и протокол № 8/19.11.2007 г. на общото събрание на съдружниците на „Мир-2006” ООД, досежно верността на датата, не е доказано, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски по делото.
В частта, с която е потвърдено решението на РС-Разлог за отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за разликата до 21 303.87 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивния съдебен акт в атакуваните части. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липсата на уведомяване на насрещната страна за настъпила непреодолима сила – наводнение, както и за липсата на надлежни доказателства, установяващи продължителността на действие на тези форсмажорни обстоятелства, довели до забава при изпълнение на сключения между страните договор. Касаторът счита, че въззивният съд, приемайки липсата на уведомление по чл.306, ал.3 ТЗ, е излязъл извън своите правомощия, тъй като такива твърдения не са въведени в процеса, нито във въззивната жалба се съдържат оплаквания на ищеца, свързани с последиците за длъжника при неуведомяване на другата страна за непреодолимата сила. Твърди се неправилност на въззивното решение в частта, с която е прието за недопустимо произнасянето по реда на чл.193 ГПК по оспорените протоколи на ОСС. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на обжалваното решение, с произтичащите правни последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси относно приложението на материалноправни норми, които не са императивни и които не са в предмета на въззивната жалба и 2. При преценка, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, вкл. и във връзка с оспорване истинността на представен по делото документ, при което оспорване първоинстканционният съд е провел производство по чл.193 ГПК, а въззивната инстанция е счела, че същото следва да бъде разгледано съгласно разпоредбите на чл.181 ГПК, следва ли да бъдат дадени указания на страните във връзка с така променената правна квалификация и процесуален ред за оспорване на това доказателство. Касаторът твърди допуснато от въззивния съд отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в съответните негови части – т.1 /по първия въпрос/ и т.2 – по втория въпрос.
В постъпилия по делото писмен отговор от ответника по касация М. Д. К. от [населено място] е заявено становище за неоснователност на искането за достъп до касация, а по същество за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение.
За да постанови атакуваното решение, с което е уважен частично предявения от М. К. срещу „Мир-2006” ООД положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният състав на Окръжен съд – Благоевград е приел, че при изпълнение на задължението си за изграждане на жилищна сграда в гр. Банско, м.”Грамадето”, обективирано в нот.акт № 167,том ІІ, рег. № 1702, дело 359/2007 г. на нотариус Краси М., ответното дружество е допуснало забава със 131 дни, поради което дължи предвидената в чл.9 от договора неустойка в размер на 6 243.46 лв. След цялостен, самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, релевантни към възражението на ответника за липса на забава, даваща основание за заплащане на неустойка: поради административна забрана за извършване на СМР и поради наличие на непредвидени обстоятелства – наводнение в гр. Банско през 2007 г., засегнало процесния строеж, решаващият състав е извел извод за частична основателност само на първото възражение. Независимо от приетото за установено, че на 06.08.2007 г. в гр. Банско е настъпило наводнение, съдът е отчел липсата на надлежни доказателства, установяващи засягането на процесния имот от това непредотвратимо събитие от извънреден характер и в какъв период е следвало да се отстранят щетите от него. Освен това е констатирана и липсата на данни за уведомяване на ищеца за настъпили форсмажорни обстоятелства, съгласно чл.306, ал.3 ТЗ.
Въззивният съд е преценил като процесуално недопустимо решението на РС-Разлог в частта, с която съдът се е произнесъл по верността на протоколи от ОСС на „Мир-2006” ООД, предвид липсата на искане за оспорване на документ по реда на чл.193 ГПК, както и поради това, че се касае за частни документи, които не се ползват с формална и материална доказателствена сила.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Предвид обективираната в мотивите към атакуваното решение правна воля на решаващия съд, поставеният от касатора правен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция, не покрива изискванията на основния селективен критерий. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, разрешеният от въззивния съд правен въпрос е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил изведените правни изводи В случая, констатацията на съдебния състав на ОС-Благоевград за липсата на писмено уведомление от страна на длъжника за това, в какво се състои непреодолимата сила и за възможните последици от нея за изпълнение на договорените СМР, както и изведеният извод за предвидените в чл.306, ал.3, изр.2 ТЗ последици от неуведомяването, не е единствено обуславящ за изхода на делото по възражението на ответника – касатор за наличие на непреодолима сила, освобождаваща го от отговорност за забавеното изпълнение. Видно от мотивите към решението е, че решаващият състав е счел за неустановено с надлежни доказателства, че имотът, в който се изгражда сградата, е засегнат от настъпилото на 06.08.2007 г. наводнение в гр. Банско, а освен това не е доказано и за какъв период от време е следвало да се отстранят твърдяните от ответника щети от това непредотвратимо събитие. Независимо от горното, необходимо е да се отрази, че при произнасяне по релевирано от длъжника основание за освобождаване от отговорност по реда на чл.306 ТЗ, съдът дължи произнасяне не само по кумулативно предвидените в чл.306, ал.2 ТЗ обстоятелства, възникнали след сключването на сделката. При доказаност на форс-мажор, за да може длъжникът успешно да претендира невиновна невъзможност за изпълнение на поето с договора задължение, е необходимо да установи уведомяването на другата страна в предвидената в чл.306, ал.3 ТЗ форма. Такова писмено уведомяване е винаги необходимо, тъй като законодателят не е предвидил безусловно освобождаване на длъжника от отговорност при непреодолима сила. Освен това, като необоснован следва да се прецени и доводът на касатора при обосноваване на поставения правен въпрос, че във въззивната жалба не са поддържани твърдения за липса на надлежно уведомяване, макар и в случая то да е сочено във връзка с оплаквания за недопустимост на събрани гласни доказателства.
Общата предпоставка за достъп до касация не е налице и по процесуалноправния въпрос, относим към въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на РС – Разлог. Този въпрос е пряко релевантен към правилността на изразеното от въззивния състав становище относно вида на оспорените протоколи от общо събрание на съдружниците на „Мир-2006” ООД и към извода, че в случая не е направено оспорване по реда на чл.193 ГПК на истинността им, което е обусловило недопустимо инцидентно произнасяне по истинността на тези документи. При формулиране на въпрос № 2 касаторът не е отчел в достатъчна степен липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, върху които е акцентирано и в посоченото по-горе тълкувателно решение.
Предвид недоказаността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 400 лв., доказани с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 855 от 19.02.2018 г. по в.гр.д. № 77/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА „Мир-2006” ООД да заплати на М. Д. К. сумата 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: