О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
Гр. София, 26.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 15.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 53 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Й., [населено място], подадена от процесуалния му пълномощник – адв. С., срещу решение № 111 от 28.10.2016 г. по в.т.д. № 258/2016 г. на ОС – Шумен, с което е обезсилено решение № 342 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 3174/2015 г. на РС – Шумен и производството по делото е прекратено. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявеният от касатора срещу Кооперация „Шуменска заря“ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решение от 12.05.2014 г., взето на общо събрание на кооперацията, с което е било прието изборът на председател на кооперацията да се извърши с тайно гласуване.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. По подробно изложени съображения моли за неговото обезсилване и връщане делото на делото на въззивния съд, алтернативно иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото или отмяна на обжалваното решение и прогласяване на нищожността на решението на общото събрание от настоящия съд. Претендират се разноски за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „Допустимо ли е въззивната съдебна инстанция да разгледа иск на незаявено от ищеца основание? Допустимо ли е съдът да се произнесе по непредявен иск?“, 2. „Допустим ли е иск за установяване на нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество /кооперация/ в отделно съдебно производство при доказан правен интерес?“. 3. „Нищожно ли е решение, вписано в протокола от общо събрание на кооперация /респ. търговско дружество/, при следните обстоятелства: а/ липсва предложение за решение в предварително обявения и приет дневен ред; б/ никой от присъстващите член-кооператори не е предлагал да бъде прието такова решение – т.е. липсва предложение за приемане на решение; в/ въпросът не е бил предмет на обсъждане във връзка в вписания текст в протокола и представен като решение от името на общото събрание; г/ в протокола от общото събрание липсват данни да е имало изобщо гласуване на този текст – вписан текст, от който не е ясно дали изобщо някой е гласувал.“ Касаторът твърди, че обжалваното решение е изцяло обусловено от отговорите на посочените материално-правни въпроси, а допълнителната предпоставка за достъп до касация е тази по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, съответно обоснована с представени копия от решения на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – Кооперация „Шуменска заря“ [населено място], чрез процесуалния си пълномощник – адв. Н., е представил отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуално изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Твърденията в исковата молба са били, че на проведеното на 12.05.2014 г. ОС на кооператорите на Кооперация „Шуменска заря“ не е предлагано, обсъждано и съответно гласувано решение в смисъл изборът на председател да се извърши с тайно гласуване. Такова е било вписано в протоколната книга по-късно, след като новоизбраният председател на Кооперацията П. Й. е разбрал за заведено дело от ищеца по чл. 58 ЗК с доводи, че проведеният избор е опорочен, поради начина на гласуване. Т.к. се касае за несъществуващо решение, което обаче е отразено в протокола от О. като съществуващо, то ищецът има правен интерес да иска прогласяването на нищожността му.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че съобразно протокол № 63 от 12.05.2014 г. на ОС на член – кооператорите на ответника, на гърба на л.15 от представената по делото протоколна книга, е обективирано взето от ОС решение за провеждане на тайно гласуване при избора на председател. След като с явно гласуване е избрана комисия по избора с определени членове, в протокола е записано: „Общото събрание на кооперацията реши изборът на председател на кооперацията да бъде с тайно гласуване“.
От правна страна съдът е приел, че при установителните искове наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща възникването и съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялото време на висящност на спора, като в случая тя не е налице. Според въззивния съд, в исковата молба, както и в последващите изявления на ищеца, не е уточнен правният интерес от прогласяване нищожността на решението относно вида на вота при избора на председател, взето от общото събрание на кооперацията на 12.05.2014 г. Посочил е, че този интерес най-вероятно е свързан с доказване опорочаването на процедурата за избор на председател, в който случай кооператорите разполагат с иска по чл. 58 ЗК. Когато пред едно лице има надлежен ред да постигне определен правен резултат /например с осъдителен иск/, той следва да го предяви. От друга страна, в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е посочено, че установителният иск води само до възстановяване на нарушено право или за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение. Нито в исковата молба, нито по-късно в хода на процеса ищецът е посочил кое негово право е нарушено или съществуването или несъществуването на какво правоотношение следва да се установи. Единственият очевиден резултат е установяване порок в процедурата за избора на председател, относима към иска с правно основание чл.58 ЗК, какъвто иск ищецът вече е предявил /предмет на гр.д.№ 1303/2014 г. на Ш. и в.т.д.№ 8/2016 г. на Ш./. На следващо място съдът е споделил и доводите на ответника, че всъщност се касае иск за установяване неистинността на документ, т.е. за иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Т.к. единствената цел, която може да обслужва признаването на решението на О. за нищожно, е опорочаването на избора на председател, съдът е приел, че това съставлява оспорване по чл.193 ГПК, което е следвало да бъде направено в рамките на иска по чл. 58 ЗК. В тази връзка съдът се е позовал на приетото в т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 14.11.2012 г., според което иск за установяване на неистинност на документ е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съображенията на въззивния съд, довели до обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, и като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкуване нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, намира, че в случая същите не са налице, по следните съображения:
Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за постановяване на резултата по спора, доколкото въззивният съд е отказал да разгледа по същество иска, независимо от това, каква е точната му правна квалификация. Вторият въпрос е поставен в хипотезата на „доказан правен интерес”, каквато не е установената по делото, следователно също не удовлетворява изискванията да представлява правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Третият въпрос касае изцяло основателността на предявения иск за нищожност на решение, вписано в протокола от общо събрание на кооперация, поради което и не кореспондира с обжалвания краен резултат и мотивите, довели до него. В заключение, липсва формулиран правен въпрос, обусловил решаващата правна воля на съда, поради което не се установява общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация и такъв следва да бъде отказан. Липсват данни и за вероятна недопустимост на обжалваното решение, при наличието на които касационният съд е длъжен да го допусне до касация, независимо от това, дали са поставени надлежно правни въпроси, разрешени от въззивния съд. В случая съдът е изложил самостоятелни доводи за недопустимостта на иска, както в хипотеза на чл. 124, ал. 1 ГПК, така и в хипотеза на чл. 124, ал. 4 ГПК. Правилността на същите не е предмет на изследване на етапа на селекция на касационните жалби, съобразно разясненията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за защита в настоящото производство /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 111 от 28.10.2016 г. по в.т.д. № 258/2016 г. на ОС – Шумен.
ОСЪЖДА Й. М. Й. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Кооперация „Шуменска заря” [населено място], ЕИК[ЕИК] съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: