ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№423
гр. София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 юни , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3366/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение №817/ 28.04.2014 г. по т.д. №4593/13 на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение от `17.07.2013 г. на СГС по т.д. №4646/2011 г за признаване за установено , че касаторът дължи на [фирма], понастоящем с наименование [фирма]-София сумата от 56 063 евро на основание запис на заповед от 21.03.2007 г. , издаден от [фирма]-гр. София.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т. т.1 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че процесният запис на заповед, издаден на 21.03.2007 г. от [фирма]-гр. София е свързан с обезпечаване вземанията на ремитента-ищец в качеството му на лизингодател по договор за лизинг № 03704-001/21.03.2007 г. сключен с издателя като лизингополучател. Към датата на издаване на заповедта за изпълнение 13.12.2013 г. на основание чл.417 т.9 ГПК въз основа на същата ценна книга ответникът е дължал по каузалното правоотношение, основано на договора за лизинг сумата от 80 403,35 лева общо-незаплатени лизингови вноски в периода до развалянето на договора за лизинг -08.09.2010 г. , както и 26 560,11 лева-други разходи – застрахователни вноски по Каско, такива за оценка на лизинговата вещ и принудително връщане. Записът на заповед е с падеж на предявяване и е бил надлежно предявен на дружеството-издател в лицето на неговия управител Б. П. на 13.10.2010 г. с връчване на нотариална покана на същата дата. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав е счел, че вземането по абстрактната сделка, обезпечаваща изпълнението по конкретното казуално правоотношение съществува и е уважил предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя не се сочи изобщо правен въпрос от значение за спора, а вместо това се навеждат оплаквания за необоснованост на извода на съда за наличие на факта на предявяване на ценната книга, материалноправна незаконосъобразност и допускане на нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в необсъждане на всички доказателства. Тези оплаквания, обаче касаят евентуалната основателност по същество на касационната жалба, съгласно чл.281 т.3 ГПК, доколкото се отнасят до материалноправната и процесуална законосъобразност и обосноваността на съдебното решение. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТКВКС, ВКС не следва да извлича от оплакванията в касационната жалба евентуални релевантни за спора правни въпроси, при липсата на такива в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК. От друга страна в същото ТР се приема, че липсата на формулирани от страната правни въпроси само по себе си е основание за недопускането на касационно обжалване, доколкото възпрепятства преценката по чл.280 ал.1 ГПК.Следователно не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №817/ 28.04.2014 г. по т.д. №4593/13 на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.