4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 20.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14.02. – две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2359/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Т. срещу решение № 138 от 21.06.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №83/2017 г., в частта с която е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 69/25.11.2016 г. на ОС-Търговище в съответните осъдителни части, и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ТП Д. „Ч. Л.“ -гр. П. до размерите на сумите от: 20 381,08 лева, 36 608,03 лева – пропуснати ползи, съответно по договор №68/02.09.2015 г.и по договор №74/23.09.2015 г. и за сумата от 862,60 лева-внесена гаранция по първия договор, както и в частта , с която е потвърдено същото решение в отхвърлителните части, за разликите между уважените от първоинстанционния съд части от исковете до пълнопредявените им от ищцовата страна размери и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не се сочи, на кой от селективните критерии по чл.280 ал.1, ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./ се позовава касатора, за да претендира допускане до касация.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира разноски в размер на 4 317,01 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни горните искове, предявени от страна на касатора , съставът на въззивния съд се е основал на следното:
Между страните по спора са сключени двата процесни договора: №68/02.09.2015 г. и договор №74/23.09.2015 г.. По силата на първия, ищецът се е задължил да извърши дейност по почистване на дървесна и храстова растителност на съответните участъци на територията на ТП Д. „Ч. Л.“-гр.П. в срок до 30.12.2016 г. /анекс от 14.10.2015 г./. Прогнозният добив на дървесина от тази дейност е уговорен на стойност 17 252 лева без ДДС. С последващо сключения втори договор между страните е уговорено ищецът да закупи придобитото от извършената сеч количество дървесина на цена равна на прогнозната стойност. Според съда, след като сечта е била вече извършена от страна на ищеца-изпълнител и последният е бил в държане на процесните участъци, не е било необходимо осъществяване на допълнителен въвод от страна на възложителя на изпълнителя за извозване на придобитото от сечта количество дървесина, поради което и липсва виновно неизпълнение от страна на първия, което да представлява препятствие на изпълнителя да реализира добитата дървесина като я достави на трето лице, с което има сключен рамков договор от 24.09.2015 г. за продажба на същата при по-висока договорна цена. С оглед изложеното исковете за пропуснати ползи са счетени за неоснователни.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба са формулирани правни въпроси, основани на оплакване в самата КЖ от страна на касатора, че насрещната страна в процеса ТП на Д.“Ч. Л. П.“ не била надлежно представлявана в процеса , тъй като преди проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция, представляващият ответника директор бил заменен с друг и следователно участващият в процеса процесуален представител –адвокат на насрещната страна в процеса бил останал без представителна власт за това съдебно заседание.
Преди всичко следва да се отбележи, че никой не може да предявява за защита чужди права от свое име/ аргумент от чл.26 ал.2 ГПК/. Това важи, както за материални, така и за процесуални права и следователно позоваването от страна на ищеца на накърнено право на надлежно процесуално представителство на ответната страна е недопустимо, поради липса на интерес и активна легитимация на касатора да се позовава на подобни оплаквания в своята КЖ. В този смисъл и повдигнатите от страна на ищеца, в качеството му на касатор, въпроси във връзка с подобно оплакване не са обуславящи изхода по спора. Отделно от тези съображения следва да се отчете и липсата изобщо на посочване в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК на някое от селективните основания за допускане до касация, уредени в разпоредбите на чл.280 ал.1, ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./.
Следователно не се обосновава основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 4 317,01 лева- възнаграждение на адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед отбелязването в самия договор за правна защита и съдействие и на приложения документ за извършеното плащане чрез банков превод.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 21.06.2017 г. на АС-Варна по в.т.д. №83/2017 г..
ОСЪЖДА [фирма]-гр. Т. да заплати на ТП Д. „Ч. Л.“ -гр. П. разноските пред настоящата инстанция в размер на 4 317,01 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.