3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
С., 05.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 235/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма], чрез пълномощника си адв. Ал.И., срещу постановено по реда на чл.248 ГПК определение № 2892 от 15.09.2017 г. по в.гр.д. № 3677/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение подадена от дружеството молба с вх. № 7651 от 02.05.2017 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност, с искане за отмяна на определението и присъждане на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска. Частният жалбоподател твърди, че това възнаграждение е договорено и заплатено именно за производството пред въззивния съд, като молбата за присъждане на разноски е депозирана по делото чрез Софийски градски съд, преди да е образувано гр.дело пред Апелативен съд – С.. Това предопределя невъзможност да се отрази № на дело пред въззивната инстанция в договора за правна помощ. Сочи се и наличие на съответствие на преведената по банков път сума с договореното адв.възнаграждение, с прибавено ДДС и изваден авансов данък.
Ответниците по частната жалба – С. К., А. К., С. К., Н. Д., К. Д. и А. Х., чрез пълномощника си, считат определението за правилно. Сочи се, че представеното пл.нареждане за сумата 50 000 лв. не доказва реално сторени разноски за въззивната инстанция, с оглед отразеното в него основание за плащане – само номера на първоинстанционното дело. Като евентуално е въведено и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, предвид подадения от ответното дружество отговор на въззивната жалба, състоящ се само от 6 реда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да откаже да присъди претендиран от застрахователното дружество адвокатски хонорар за въззивната инстанция, съдебният състав на Апелативен съд – С. е преценил, че представеното със списъка за разноски пл.нареждане не доказва сторени такива за въззивната инстанция по представен договор за правна помощ, тъй като сумата е заплатена като адв.хонорар по договор за правна помощ по гр.д. № 1001/2014 г. на СГС, І-13 състав.
И. от решаващият състав извод съответства напълно на данните по делото. В рамките на процедурата по администриране на депозирана от ищците въззивна жалба, пред СГС са постъпили: писмен отговор от 29.02.2016 г., подаден от ЗД [фирма], чрез преупълномощения пред първата инстанция адв. Ал.И., списък по чл.80 ГПК /молба от 27.05.2016 г./ , заедно с договор за правна защита и съдействие, сключен между ЗД [фирма] и адв. М. Г., с предмет – „защита и процесуално представителство пред въззивен състав по гр.д. № 1001/14, І-13 състав”, с договорено възнаграждение 50 000 лв., платимо по банков път, както и пл.нареждане за сумата 56 250 лв., с посочено основание за превод по сметка на М. Г. – „ по договор за правна защита, гр.д. № 1001/14,1-13 с-в”. В молбата, съставляваща списък на разноските пред въззивната инстанция, пълномощникът на застрахователното дружество – адв. Ал.И. е поддържал, че договореното възнаграждение е без ДДС, а при плащането по банков път е преведена сумата с ДДС, но с удържан авансов данък и така е формирана платената сума от 56 250 лв., като плащането е в полза на адв. М.Г., от когото е преупълномощен в „настоящото производство”.
Посочените данни са достатъчни за потвърждаване на атакуваното определение. Като допълнителен аргумент за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие, представен от ЗД [фирма], заедно със списъка по чл.80 ГПК, е сключен с адвокат Г., който не е осъществявал процесуална защита пред Апелативен съд – С.. Адвокат М. Г. е преупълномощил адв. А. И. с пълномощно без дата, депозирано с молба от 27.10.2014 г./стр.124-125 от гр.д. № 1001/2014 г. на СГС/ и след тази дата единствено адв. Ал.И. е извършвал процесуални действия от името на застрахователното дружество. Независимо от непосочване на основание за превод в полза на адв. Г., сочещо, че плащането е за процесуално представителство пред въззивния съд, липсата на извършени от адв. М.Г. процесуални действия след преупълномощаването на адв. Ал.И., води до неоснователност на искането за разноски.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2892 от 15.09.2017 г. по в.гр.д. № 3677/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: