О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
Гр. София, 18.12. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в закрито съдебно заседание на 18.10.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1389 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. П., подадена чрез пълномощника й адв. М., срещу решение № 12 от 22.02.2017 г. по в.т.д. № 11/2017 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено изцяло решение № 454 от 03.11.2016 г. по т.д. № 182/2016 г. на Окръжен съд – Бургас. С последното е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на А. И. П. сумата от 50 000 лв. – част от цената по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г., уговорена в размер на 253 300 лв.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради наличие на всички предвидени в чл.281, ал.1, т.3 ГПК основания – необоснованост, нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатите процесуални нарушения, евентуално за постановяване от ВКС на решение по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. „Може ли ответникът да поиска приложението на чл. 176 ГПК, като постави въпроси и поиска лично обяснение от ищеца относно факти, на които се основава исковата молба и които касаят негови защитни възражения, въведени в предмета на делото. Следва ли, при преценка за допустимост на искане по чл. 176 ГПК, съдът да се съобразява и с разпоредбата на чл. 164, ал.1 ГПК относно хипотезите на допустимост на свидетелски показания по поставените въпроси. Затрудненията на ищеца да се яви лично, при упълномощен адвокат – пълномощник и да отговори по чл. 176 ГПК, основание ли е за недопускане на искането за лични обяснения, направено от насрещната страна?“. Поддържа се, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради допуснато противоречие с решение № 328 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 158/2009 г. на ВКС, IV г.о., както и с решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ВКС, II т.о. 2. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички възражения по неправилността на първоинстанционното решение, обосновани и изложени във въззивната жалба?“. По този въпрос също се твърди наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на обжалваното решение с решение № 83 от 23.06.2015 г. по т.д. № 1940/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 57 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 6396/2014 г. на ВКС, I г.о., както и с решение № 101 от 03.06.2015 г. по т.д. № 1740/2014 г. на ВКС, I т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – А. И. П., не е представил отговор против същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че е налице договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма] с едноличен собственик на капитала А. П., сключен на 19.04.2012 г. в [населено място], с три лица, едно от които е отв. А. П.. Безспорно е, че договорът е подписан от общ пълномощник на страните – адв. П., въз основа на нотариално заверени пълномощни. Изрично в текста им е записано упълномощаването относно продажба от името на ищеца и закупуване от името на ответницата на дружествени дялове от капитала на посоченото дружество по номиналната им стойност. Ищецът твърди, че не е получил плащане на цената, поради което по реда на заповедното производство се е снабдил със заповед за част от дължимата сума. Съществуването на задължението е оспорено от отв. П., поради което е предявен установителният иск.
Възражението на ответницата е, че плащане на цената е извършено в Русия преди подписване на договора и това тя е указала на пълномощника. При условията на евентуалност поддържа възражение, че в частта относно цената договорът за продажба на дялове е привиден, тъй като е имало уговорка да не се заплаща цена в този размер и по посочения в договора начин; т.е. клаузите в тази част на договора за нищожни, на основание чл. 26 ал. 2 изр. последно ЗЗД.
Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК, както и е изложил допълнителни мотиви по поставените във въззивната жалба въпроси.
Според състава на АС – Бургас, в първата инстанция е осигурено пълното право на защита на двете страни; докладът след двойната размяна на книжа е фактологически изчерпателен, съдържа нужните компоненти за изясняване на обективната истина; отделено е спорното от безспорното и са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства, като доказателствената тежест между страните е правилно разпределена; и обосновано е отказано допускането на свидетелски показания и личното явяване на ищеца за даване на обяснения по чл. 176 ГПК. В първото по делото заседание страните не са възразили по доклада. Защитата на ответницата е въвела ново евентуално възражение за недължимост – че в договора липсва срок за плащане цената на дяловете и към датата на заповедта за изпълнение не е имало покана, правеща изискуемо задължението за плащане. С оглед фазата на развитие на процеса е прието, че правилно това възражение не е обсъдено в първоинстанционното решение отделно от останалите.
За неоснователни са счетени оплакванията във въззивната жалба за недопускане на искането ищецът да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК на конкретно поставен въпрос, отговорът на който се съдържа в самата искова молба, в молба вх. № 8777/02.06.2016 г. и приложеното към нея пълномощно, както и в допълнителната искова молба. Съдът е съобразил, че изявлението на ищеца за липса на плащане на цената по договора е достатъчно категорично, както в заповедното производство, така и в образуваното исково дело, като с оглед пребиваването на лицето в Русия и съществуването на пълномощник в страната, с оформено лично изявление за неплащане на цената изобщо, не е било необходимо удължаване на съдебното дирене с въпрос, чийто отговор се съдържа в книжата по делото. Прието е, че не са налице и процесуални нарушения при недопускането на свидетелски показания, тъй като въпросите касаят уговорки в писмено съглашение с участие на страната, попадащи в изричната забрана на чл. 164, ал. 1, т. т. 3 – 6 ГПК. Посочено е също, че в пълномощните липсва учредено право на пълномощника да получава или предава сума, при наличие на изрична клауза на договора в р-л I-ви, чл. 2, че цената в размер на 253 300 лв. е платима в деня на подписване на договора. С оглед горното е изведен извод, че т.к. сумата е над 5 000 лв., съгласно действащите законови норми цената е следвало да се заплати по банков път.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на решението АС – Б. не следва да се допуска, поради неустановяване в кумулативност на общите и допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в съответната редакция на нормата преди изменението с ДВ, бр.86/2017 г./. Съображенията за този извод, при отчитане на задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., са следните:
Поставеният първи процесуалноправен въпрос, обединяващ три въпроса относно приложението на чл.176 ГПК, не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд в обжалваното решение, респективно – изхода от материалноправния спор. По първия подвъпрос това е така, доколкото посредством института, уреден в чл.176 ГПК, се иска ищецът да измени категорично и ясно изразените в исковата молба твърдения, че уговорената между страните цена не му е заплатена, което е недопустимо. Останалите подвъпроси касаят само допълнително изложените съображения на въззивния съд, които не са обуславящи за формирания от него извод. Неотносими към конкретния казус са и решенията по чл.290 ГПК, на които касаторът се позовава. Решението по т.д.№ 213/2012 г. на ВКС, ІІ ТО е относно това, че нормата на чл.176 ГПК намира приложение и по отношение на управителите на търговските дружества, които са страни в процеса, а решението по гр.д.№ 158/2009 г. на ВКС, ІV ГО е във връзка с ответник, който не е взел становище по предявения против него иск, респективно – по твърдените в исковата молба факти, и не се е явил да отговори на въпроси във връзка с тях.
Вторият процесуален въпрос принципно има значение за всяко въззивно решение, но същият не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика. Оплакванията, че окръжният съд неправилно не е допуснал поисканите гласни доказателства, са надлежно обсъдени от въззивния съд. По отношение възражението за привидност на договора са възприети изложените от първостепенния съд мотиви, чрез препращането към тях съобразно чл.272 ГПК, в смисъл, че това възражение е недоказано.
По посочените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 12 от 22.02.2017 г. по в.т.д. № 11/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.