О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
Гр. София, 16.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3225/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от страна на Министерство на отбраната, представлявано от министър К. К., чрез процесуален пълномощник, срещу протоколно определение от 06.11.2018 г., постановено по т.д. № 5333/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл.214 ал.1 ГПК за увеличаване размера на исковата претенция, като преклудирано.
В частната жалба се излагат доводи, че определението на въззивния съд в посочения смисъл е неправилно, т.к. е постановено в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, т.9, според което във въззивната инстанция съд е допустимо изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума му. Поради това се моли същото да бъде отменено, ведно с произтичащите от това последици и присъждане на сторените по настоящото дело разноски. Към жалбата е приложено и изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, каквото не се изисква в производството по чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – МАГА ПЛЮС ЕООД, представлявано от управителя Е. С., чрез процесуален пълномощник, за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск на МО против МАГА ПЛЮС ЕООД с правно основание чл.422 ГПК, който е бил уважен, а решението е обжалвано от ответника. Във въззивното производство съдът е преценил, че следва да бъде назначена служебно експертиза относно размера на спорното вземане, като вещото лице е пресметнало, че реално същото надвишава исковите суми /главница и лихви/, за които са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК. В т.11-б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК, е изрично обсъдено приложението на нормата на чл.214 ГПК в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. Прието е, че в това производство не намират приложение правилата на ГПК за изменение на основанието на иска чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Посочено е, че за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, може да се предяви осъдителен иск, съединен с установителния при условията на чл.210 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, основателни са възраженията на ответника по частната жалба, че изменение на исковата претенция в искания от частния жалбоподател смисъл е принципно недопустимо, с оглед спецификата на иска по чл.422 ГПК, независимо от това, дали е направено в първата или във въззивната инстанция.
По тези съображения, обжалваният съдебен акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден, с оглед на което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.11.2018 г., постановено по т.д. № 5333/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е оставено без уважение искането на Министерство на отбраната по чл.214 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: