О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 13.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2039/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хидрострой П” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 387 от 16.02.2018 г. по в.т.д. № 35492017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което след отмяна на решение № 555 от 21.03.2017 г. по т.д. № 7701/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-22 състав, в частта за отхвърляне на предявения от „Ювента – 3”ООД срещу „Хидрострой П” ЕООД иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 100 000 лв. – част от дължима сума общо в размер на 1 306 299.86 лв. по споразумение от 17.08.2012 г., ведно със законната лихва от 16.07.2014 г. и мораторна лихва в размер на 7 821.58 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 39334/2014 г. на СРС, 126 състав, предявеният иск е уважен за посочените суми.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.266, ал.1 ЗЗД и неправилно тълкуване на споразумението от 17.08.2012 г.. Твърди, че въззивният съд е извършил погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон и по отношение на възражението за съдебно прихващане. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът е преиначил съдържанието и доказателствената сила на събрани по делото доказателства, а съдържанието на доказателствата, удостоверяващи дефекти на изпълнението, не е дооценено. По съображения в жалбата претендира за отмяна на въззивното решение в атакуваните части и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли исковата претенция.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Императивна ли е нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД и могат ли страните по договор за изработка да се отклоняват от правилото за заплащане на цената, установено в нея, независимо от постигнатата уговорка в обратен смисъл; 2. Допустимо ли е мълчаливо /с конклудентни действия/ да бъде преуредено възникнало субективно право на вземане за неустойка по двустранен договор и как се обективират условията на преуредените отношения при мълчаливото им уговаряне и 3. Допустимо ли е да съществува неформален акт на взаимен отказ от изискуеми насрещни притезателни права.
Ответникът по касация – „Ювента-3” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Твърди липсата на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК. Изразил е и становище за неоснователност на оплакванията в касационната жалба, подробно мотивирано.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав е приел следното: Наличието на валиден договор от 15.02.2010 г., сключен между страните, с последващи анекси към него, по силата на който ищецът е приел да извърши СМР по монтиране на дограма, окачени фасади и атриум на сграда „Многофункционален търговски и офис комплекс – „Вертиго билдинг”, с краен срок 30.04.2011 г. Преценил е уговорките между страните във връзка с гаранционните суми за добро изпълнение и за гаранционно поддържане – по 10 % от стойността на договора, както и предпоставките за връщане на гаранциите. Съдът е обсъдил конкретните неустоечни клаузи, касаещи не само изпълнението на възложените СМР, но и изпълнението на задължението на възложителя /гл.изпълнител по сключен с инвеститора – „Каза Шик” АД договор/ за плащане на съответното възнаграждение.
Решаващият съд е извършил преценка на съдържанието на сключеното между страните споразумение от 17.08.2012 г., с нотариална заверка на подписите на представляващите дружествата, в което е посочена дължимата от „Хидрострой П” ЕООД сума – 1 306 299.86 лв., съставляваща задържани гаранционни суми и суми за извършени СМР по четири акта за СМР. Уговорено е, че при подписване на акт 16 депозираните суми по ESCROW сметка в „ОББ” АД да бъдат освободени в полза на „Хидрострой-П” ЕООД и сумата от 1 306 299.86 лв. да бъде изплатена на „Ювента – 3” ООД в 5-дневен срок от подписване на акт 16. По безспорен начин е установено, че ответното дружество е заплатило сумата 200 000 лв. на кредитор на ищеца, по силата на тристранно споразумение.
Споразумението от 17.08.2012 г. е преценено от САС като предаване на изработеното, а и като признание на ответника за дължимостта на сумата, съставляваща гаранционни суми за добро изпълнение и възнаграждение на изпълнени СМР. В тази насока е обсъдено и заключението на счетоводната експертиза. Въззивният съд е приел, че от текста на споразумението не следва извод за обвързаност на плащането от факти, които са извън обхвата на чл.266 ЗЗД и е без значение предвиденото освобождаване на суми в полза на „Хидрострой – П” ЕООД от посочената специална сметка. Условно е прието, че дори и да е налице такава зависимост, тя не е противопоставима на изпълнителя с оглед императивния характер на чл.266, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е констатирал липса на доказателства за погасяване на задължението за плащане по споразумението, поради което съществува неудовлетворено парично притезание в заявения частичен размер от 100 000 лв.
Възраженията на ответника за некачествено изпълнение на възложените СМР са отхвърлени, като въззивният съд е изключил от доказателствения материал по спора представени с отговора на исковата молба незаверени копия от документи във връзка с дефекти по фасадата на сградата и атриума, появили се след приемане на строежа.
Въз основа на така обсъдените доказателства по спора, са изведени изводи за основателност на иска и неоснователност на възражението за прихващане, т.к. със споразумението страните по договора за изработка са финализирали отношенията си, предвид следното: уговореното връщане на гаранцията за добро изпълнение; при уговаряне на крайното плащане от „Хидрострой П” ЕООД не е предвидено приспадане на сума за неустойка за забавено изпълнение /каквото е установено по делото/, нито е предвидена неустойка, дължима на „Ювента-3” ООД за забава при плащанията на извършени СМР /установена от ССЕ/; взаимната забава на двете страни е довела до отказ да търсят отговорност за забава и такива претенции не са заявени. Изразено е становище, че по този начин страните са преуредили отношенията си и затова споразумението е единствен източник на права и задължения във вр. с извършените СМР по посочените в него актове за СМР.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий. Отговорите на въпросите изискват извършване на проверка за правилност на изведените от въззивния съд изводи, вкл. и за законосъобразност на извършеното тълкуване на споразумението между страните от 17.08.2012 г., с оглед на конкретните факти и възприетата от съда фактическа обстановка. Това обаче не би могло да се извърши в селективната фаза на касационното производство, в каквато насока са и задължителните за съдилищата указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тези указания, не е налице тъждество между основанията за достъп до касация и основанията по чл.281, т.3 ГПК и е недопустима преценка на последните в производството по чл.288 ГПК. Освен това, необходимо е да се посочи, че първият въпрос е частично релевантен само към евентуалните изводи на решаващия съдебен състав, изведени след тълкуване на споразумението и затова не би могло да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не дължи произнасяне по поддържаната от дружеството касатор допълнителна селективна предпоставка, а именно, дали отговорът на формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 4 000 лв. съгласно чл.3 от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 387 от 16.02.2018 г. по в.т.д. № 35492017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА „Хидрострой – П” ЕООД за заплати на „Ювента – 3” ООД разноски за настоящото производство в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: