О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 10.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 847/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Е. К., срещу разпореждане № 368 от 17.02.2016 г. на Варненски апелативен съд, ТО, постановено ч. гр. д. № 586/2015 г., с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба с вх. № 6 534/19.10.2015 г. против определение № 641/05.10.2015 г. по цитираното дело.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил подробни съображения. Твърди, че върнатата касационна жалба (вх. № 3 912/23.07.2015 г.) от ОС [населено място] е подадена на 02.07.2015 г., т.е. преди обнародване на изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК и съответно влизането му в сила на 07.07.2015 г., поради което приложение намира § 14 от ПЗР на ГПК. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 108 от 06.02.2015 г. по гр. д. № 969/2014 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил изцяло предявения от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск за осъждане на ответника да му върне сумата от 6 080,64 лв. с ДДС, платена от него като възнаграждение по сключен между страните на 05.03.2013 г. неформален договор за ремонт на асинхронен електродвигател и сумата от 1 052,36 лв. за изразходвано гориво за превозване на двигателя, поради отпаднало основание за получаване на сумите, вследствие на разваляне на договора от ищеца, поради съществени недостатъци и отклонение на ответника от поръчката и негодността й за обикновено ползване. Постановеният съдебен акт е потвърден от Шуменски окръжен съд с решение № 72/25.06.2015 г. по в. т. д. № 202/2015 г. Срещу последното е депозирана касационна жалба с вх. № 3 912/23.07.2015 г., която с разпореждане № 468/24.07.2015 г. на Окръжен съд – Шумен е върната като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
С определение № 641/05.10.2015 г. по ч. гр. д. № 586/2015 г. Апелативен съд – В. е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба. Срещу същото е подадена частна касационна жалба с вх. № 6 534/19.10.2015 г. от [фирма], която с разпореждане № 368/17.02.2016 г. (предмет на настоящото производство) на съдията-докладчик от Варненския апелативен съд е върната, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че определението му, постановено в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро ГПК е окончателно.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 50/3.07.2015 г., е изменена разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, като в т. 1 е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 14 ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 50/03.07.2015 г., подадените преди влизането на закона в сила касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. В ЗИД на ГПК няма изрична разпоредба относно момента на влизането му в сила, поради което важи правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България – законът влиза в сила три дни след обнародването, т.е. на 07.07.2015 г. Видно от данните по делото, предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, постановено по предявен иск с цена под 20 000 лв., поради което подадената срещу него е процесуално недопустима, с оглед на което е и върната от въззивния съд.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1- во, предл. 2-ро ГПК законодателят е регламентирал изрично хипотезата, в която ако определенията по ал. 1 от цитираната норма бъдат постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, с което се изчерпва инстанционния контрол. Определението на Апелативен съд – В., с което е потвърдено разпореждането на въззивния съд за връщане на депозираната касационна жалба е окончателно. Подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 6 534/19.10.2015 г. е процесуална недопустима, с оглед на което правилно с обжалваното разпореждане е върната на подателя й.
Необосновани са твърденията на частния жалбоподател, че върнатата касационна жалба от ОС [населено място] е подадена на 02.07.2015 г., т.е. преди обнародване на изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК на 03.07.2015 г. и съответно влизането му в сила на 07.07.2015 г., поради което приложение намира § 14 от ПЗР на ГПК. Видно от поставения входящ номер от регистратурата на ОС [населено място], касационната жалба е постъпила в деловодството на 23.07.2015 г. (вх. № 3 912), поради което при администрирането й са приложими влезлите в сила изменения на чл.280, ал.2 и чл.274, ал.2 ГПК, които правилно са съобразени от Апелативен съд – В., както и от Окръжен съд – Шумен.
При тези данни, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 368 от 17.02.2016 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, постановено ч. гр. д. № 586/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: