4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
гр. София, 02.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.09. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3377 /14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Д. Г., Н. Д. Г. и В. Д. Г. от О. Кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 445 от 12.03.2014 г. по в.гр.д. №3273/213 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №108 , постановено на 19.07.2011 г.по гр.д. №439/2010 г. на ОС-Благоевград, с което са отхвърлени субективносъединените искове на касаторите срещу [фирма]-гр. Р. за сумата от 56 094,43 евро дължима като задатък в двоен размер1, с оглед развалянето на сключен между страните предварителен договор за недвижим имот от 22.03.2007 .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
Касаторите –ищци М. Г. , Д. Г. и В. Г., са предявили искове за осъждане на ответника [фирма] да заплати на основание чл.93 ал.2 ЗЗД двойния размер на предоставената като авансови вноски сума , съставляваща 45 % от продажната цена , уговорена като задатък в сключения между страните предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изработката. Ищците твърдят разваляне на договора , на основание чл. 87 ал.1 ЗЗД, поради неизпълнение в срок задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота по нотариален ред, както и че имотът не е бил своевременно освободен от вещни тежести . С отговора си, в срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил основателността на исковете на няколко основания : според съдържанието на чл. 19 от договора разваляне на договора и връщане на задатъка в двоен размер е допустимо само в случай на пълно плащане цената от купувача, каквото не е налице в случая. Наред с този довод излага възражения и относно неизправността на купувача, изключваща възникнало в негова полза потестативно право на разваляне на договора, която се твърди в два аспекта : неизпълнено, изискуемо задължение за заплащане остатъка от цената, едва след което възниква за продавача задължение за прехвърляне на имота по нотариален ред , изрично препращайки към клаузите на сключения между страните анекс от 29.08.2010 год., както и неизпълнение задължението на купувача да съдейства на продавача за сключването на договора, съгласно чл. 10.2 от същия.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав на САС се позовава на обстоятелството, че между страните през 2010 г е разменена електронна кореспонденция, от съдържанието на която е установено, че страните са били в преговори за сключване на окончателен договор и ответникът като изпълнител и продавач по предварителния договор е предложил прехвърляне с отстъпка на правото на собственост върху съответния обект в изпълнение на своите задължения по същия. Електронно писмо с това съдържание е достигнало до адресата-пълномощник на продавачите на посочения от самия него електронен адрес, но липсва какъвто и да е било отговор от негова страна. При това положение е без значение, дали последващите нотариални покани с аналогично съдържание са надлежно връчвани на купувачите, доколкото още от електронното писмо е ясно, че продавачът е изразил готовност да изпълни добросъвестно своите задължения по договора и следователно липсва основание за възникване на правото на ищците да развалят едностранно договора на основание чл.87 ал.2 ал.1 ЗЗД, а от тук- и да иска връщане на задатъка в двоен размер, съгласно чл.93 ал.2 ЗЗД. Не е налице и основанието за това предвидено в чл.17 във връзка с чл.6 от уговорките в предварителния договор, а именно вдигане на вещните тежести върху имота /ипотека в полза на банката отпуснала кредит на строителя /, доколкото меродавен в случая е моментът на сключване на окончателния, а не на предварителния договор.
С оглед изложеното съдът е счел исковете за неоснователни.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касаторите не се сочат изобщо правни въпроси, с оглед преценка качеството им на обуславящи изхода по спора. Вместо това се излагат същите оплаквания за необоснованост на изводите на съда за надлежно връчване на купувачите на нотариални покани от продавача за прехвърляне на имота , каквито се излагат и в самата касационна жалба.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Жалбоподателят изобщо не формулира въпроси в изложението към касационната жалба, а развива оплакване за необоснованост на съдебното решение. Подобно оплакване може да се обсъжда и би било от значение при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и в настоящата по чл.288 ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на формулирани въпроси не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР. От друга страна в същото ТР се приема, че ВКС няма възможност служебно да извлича релевантен за спора правен въпрос от наведените от страната оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като това би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 808,80 лева, съгласно представения списък на разноските, договор за правна помощ и платежен документ.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445 от 12.03.2014 г. по в.гр.д. №3273/213 на САС.
ОСЪЖДА М. Д. Г. , Н. Д. Г. и В. Д. Г. от О. Кралство Великобритания и С. И. да заплати на [фирма]-гр. Р. сумата от 3 808,80 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.