О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2903/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на „Търговия на едро-СС” ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Лъки-СИС” ЕООД, ЕИК [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 189 от 23.07.2018 г. по в.т.д. № 163/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 105 от 20.11.2017 г. по т.д. № 37/2017 г. на Окръжен съд – Силистра. С първоинстанционното решение са отхвърлени: 1. предявеният от „Търговия на едро-СС” ЕООД /н./ и „Лъки-СИС” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД за заплащане на сумата от 50 000 лв. – недължимо платени средства за консумирана ел.енергия за периода 19.12.2008 г. – 20.12.2011 г., съставляваща част от сумата 52 967.30 лв., като сумата се присъди само на втория ищец поради сключен договор за цесия, или в условията на евентуалност, да се присъди сумата 35 925.73 лв. на първия ищец и 14 074.27 лв. – на втория ищец; 2. предявеният от „Търговия на едро-СС” ЕООД /н./ и „Лъки-СИС” ЕООД срещу „Енерго-Про Мрежи” АД /с променено наименование – „Електроразпределение север” АД/ за заплащане на втория ищец обезщетение в размер на 4 115 лв., част от обща сума в размер на 4 416 лв., за ползването през периода от 01.01.2009 г. до 27.12.2011 г. на електросъоръжения, собственост на ищците, за доставка на ел.енергия на трети лица; 3. предявените от ищците евентуални искове срещу „Енерго-Про Мрежи” АД за ползването на собствените на ищците електросъоръжения за същия период, като първият ищец е претендирал сумата 4 000 лв., а вторият – 115 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Оспорват се изводите на съда, че процесният трафопост /сграда и съоръжения/ не би могъл да бъде собственост на ищците. Касаторите твърдят необоснованост на обективираното в решението становище, че процесният трафопост е този, построен през 1978 г., на площ от 20 кв.м., с оглед индивидуализирането му във всички нотариални актове като трафопост от 40 кв.м. в монолитна сграда. Развити са и евентуални доводи, в случай, че се приеме, че процесният трафопост е този от 1978 г, то този трафопост е бил част от капитала на образуваното и приватизирано държавно предприятие „Силед” ЕООД – Силистра, като се позовават на чл.17а от ЗППДОбП /отм./. По съображения в жалбата, касаторите молят за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос: Следва ли в мотивите на въззивното решение да бъдат обсъдени всички доказателства, които са относими към релевантните за спора факти и по материалноправен въпрос /конкретизиран съобразно правомощията на ВКС/: Неизкупените от енергийните предприятия енергийни обекти, собственост на неенергийни дружества и обслужващи не само тях, могат ли да бъдат обект на приватизация и да станат собственост на заплатилото стойността им приватизиращо дружество, като участието им в активите на приватизираното дружество може ли да се доказва със всякакви документи. В изложението са цитирани решения на ВКС, като релевантни към поставените въпроси, с позоваване и на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпрос № 1/ и на т.2г от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касация, чрез пълномощника си, са депозирали писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Оспорват поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, а по същество считат атакуваното решение за правилно, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт само в частта за отхвърляне на първия иск за заплащане на сумата от 50 000 лв./главен и евентуален/. В частта, с която се атакува въззивното решение по претендираното обезщетение за ползване на електросъоръжения, собственост на ищците, касационното производство е недопустимо, съгл. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена исковата осъдителна претенция на ищците за връщане на недължимо платени суми за консумирана ел.енергия за посочения период, съдебният състав на Апелативен съд – Варна, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора, е приел, че: процесният трафопост е построен през 1978 г., вписан в актовите книги за недвижими имоти, държавна собственост, включен е в капитала на ЕТД с държавно имущество „Силед” ЕООД, преобразувано по реда на ЗППДОбП /отм./, а по-късно приватизирано чрез продажба на дялове от капитала и отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост; „Силед ЕООД, преобразувано в АД, е продало имота на „Първи май” АД, а последното дружество го е продало на праводателя на първия ищец.
Позовавайки се на приетите по делото СТЕ, е изведен извод, че процесният трафопост представлява „енергиен обект” по см. на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, както и по см. на отменения ЗЕЕЕ. Прието е, че дори и трафопостът да е бил включен в активите на „Силед” ЕООД, съществуващата нормативна уредба към момента на преобразуването на държавното предприятие не е позволявала електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел.енергия да бъдат включени в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия с електроенергия, а те са държавна собственост по силата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм. през 1999 г./ Зачитайки разпоредбите на чл.2, ал.2 и на чл.8 от посочения закон, съдът е приел, че такива обекти остават държавна собственост и не е могло да преминат в собственост на дружеството с държавно имущество при усл. на чл.17а ЗППДОбП /отм./ и не могат да бъдат предмет на сделки и съгласно Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съгл. § 67,т.9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ, който изключва при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато с тях се осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител. В посочения смисъл решаващият състав е съобразил практиката на ВКС: решение по гр.д. № 3868/2008 г., ІІІ г.о., решение по гр.д. № 169/2009 г., І г.о., решение по гр.д. № 1605/2010 г., ІV г.о. и решение по т.д. № 776/2009 г., І т.о.
Изводът, изведен от въззивния съдебен състав е в смисъл, че праводателите на ищците – въззивници не са могли да придобият собствеността върху процесния трафопост, съответно въззивниците не се легитимират като негови собственици и само на това основание претенциите за връщане на недължимо платена цена „пренос на ниско напрежение” са неоснователни, както правилно е приел и ОС-Силистра.
Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос относно задължението на въззивния съд да прецени релевантните за спора доказателства е безспорно е важен за всяко дело. Предвид съобразителната част към решението, не би могло да се счете обаче, че съдебният състав на АС – Варна е допуснал отклонение от цитираната в изложението практика на ВКС, вкл. и от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което поддържаната допълнителна предпоставка не е установена. Като несъответстващи на данните по делото следва да се приемат твърденията на касаторите при обосноваване на поставения процесуалноправен въпрос, а именно, че съдът е обсъдил само собствеността върху сградата, а не и върху съоръженията в трафопоста, за които е доказана собствеността на ищците. Видно от мотивите към атакуваното решение е, че съставът на АС-Варна е съобразил легалните дефиниции за „енергиен обект”, дадени в съответните допълнителни разпоредби на ЗЕЕЕ /отм./ и на ЗЕ и именно на тази база е преценил и останалите доказателства по спора, вкл. и извършените технически експертизи.
Материалноправният въпрос /макар и въведен като твърдение на касаторите, но подлежащ на конкретизиране, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ е основан на твърдения на ищците, че процесният трафопост е станал собственост на приватизиращото дружество, т.е. е годен обект на приватизация, които не са възприети от АС-Варна. Това сочи на релевантност на въпроса към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, произнасянето на които е извън обхвата на селективното производство. В тази насока са дадените задължителни указания в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване. От друга страна, при разрешаване на материалноправния спор въззивният съд не се е произнесъл по въпроса дали се касае за неизкупен от енергийните предприятия енергиен обект, така както е зададен въпроса. Независимо от неустановяване на общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доводите на касаторите за допуснато от въззивния съд отклонение от т.2г на ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС са неоснователни, т.к. в него изрично е прието, че заприходяването на имот в счетоводния баланс или инвентарна книга на държавно предприятие не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ и не може да породи право на собственост. Като необосновани следва да се преценят и твърденията за противоречие на обжалваното решение с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС, т.к. в решение по т.д. № 674/2009 г. съдебният състав се е произнесъл по иск за собственост на зърнобаза; в решение по гр.д. № 3868/2015 г. – по иск за собственост на почивна база, а в решение по гр.д. № 1737/2014 г. – по въпроси, свързани с §7, ал.1, т.7 от ПЗР ЗМСМА и по въпрос – дали процесния по това дело трафопост е част от общинската инфраструктура.
Предвид изложеното, искането за достъп до касация е неоснователно.
При този изход на делото, касаторите дължат на ответниците по касация разноски за касационното производство в следните размери: на „Енерго-Про продажби” АД – 1 752 лева, а на „Електроразпределение север” АД – 650.76 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК и приложени към него доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 189 от 23.07.2018 г. по в.т.д. № 163/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 105 от 20.11.2017 г. по т.д. № 37/2017 г. на Окръжен съд – Силистра в частта за отхвърляне на предявени от „Търговия на едро-СС” ЕООД /н./ и „Лъки-СИС” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД главен и евентуален иск за заплащане на 50 000 лв.– недължимо платени средства за консумирана ел.енергия за периода 19.12.2008 г. – 20.12.2011 г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата й част.
ОСЪЖДА „Търговия на едро-СС” ЕООД /н./ и „Лъки-СИС” ЕООД да заплатят: на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 1 752 лв. – разноски, а на „Електроразпределение север” АД – 650.76 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: