О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 03.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2223/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. Н., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 211 от 14.06.2018 г. по т. д. № 1523/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. срещу решение № 233 от 07.06.2017 г. по в.гр.д. № 144/2017 г. на Софийски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява несъгласие със становището на ВКС, че предмет на делото е вземане, възникнало във връзка с неизпълнение на търговска сделка – договор за продажба на дружествени дялове, като се позовава и на практика на ВКС – решение по т.д. 115/2005 г., според която този договор не е търговска сделка. По съображения в частната жалба претендира отмяна на определението, с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба с вх. № 7346 от 08.08.2017 г., съдебният състав на ВКС, ІІ т.о. е приел, че атакуваното въззивно решение, потвърждаващо решението на РС-Ихтиман за уважаване на предявените от С. К. обективно съединени искове: иск за сумата 10 000 лв., представляваща двойният размер на получен задатък по предварителен договор от 06.03.2013 г. за продажба на дружествени дялове и иск за сумата 2 758.29 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 28.06.2013 г. до 14.03.2016 г., не подлежи на касационно обжалване съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В мотивите към преграждащото развитието на делото определение са изложени съображения относно търговския характер на делото.
Обжалваното определение е правилно.
Законосъобразен е изведеният краен извод на предходния съдебен състав на ВКС, че решението на Софийски окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Независимо от неточното позоваване на чл.365, т.1 ГПК, в какъвто смисъл следва да се счетат за основателни доводите в частната жалба, мотивирани и с практика на ВКС, спорът има търговски характер съгласно чл.365, т.3 ГПК. В случая, исковите претенции са породени/произтичат от предварителен договор за продажба на дружествени дялове, като цената на исковете е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела. В този смисъл е и практиката на ВКС – така например, определение по т.д. № 1158/2013 г. Това обуславя необжалваемостта на въззивното решение, съответно недопустимостта на сезиращата ВКС жалба, както правилно е прието в атакуваното определение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 14.06.2018 г. по т. д. № 1523/2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: