О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
гр. София, 19.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2472 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на В. Ц. И. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №109/_07.02.2019 г. по ч. т. дело № 241/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на САС, с което е оставена без уважение молбата на същия в качеството му на ответник по иск по чл.422 ГПК, предявен от страна на „Банка Пиреос България”АД за спиране по реда на чл.389 ГПК на изпълнението по изп.дело № 20177530401429 на ЧСИ С. Б..
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, е приел, че обжалваният акт не е от категорията на подлежащите на обжалване с ЧЖ, което е в противоречие Директива 3/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.. Претендира се отмяна на обжалваното определение, и уважаване на молбата за спиране на изпълнението на по реда на чл.389 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение, с което е оставена без уважение молбата на същия в качеството му на ответник по иск по чл.422 ГПК, за спиране на изпълнението по издадената заповед по чл.417 ГПК, по реда на чл.389 ГПК-обезпечение на иск, съставът на ВКС приема, че същото не подлежи на обжалване с ЧЖ, доколкото не попада в категорията определения, за които чл.274 ал.1 ГПК предвижда такова. Същото не прегражда понататъшното развитие на делото и за него липсва изрично уредена възможност за обжалване. Такава възможност е уредена за произнасяне от съда по молба за обезпечение на иска от страна на ищеца , но не и на ответника в исковото производство. Защитата на ответника е уредена по реда на чл.420 ГПК. В тази насока е и безпротиворечивата константна практика на ВКС, изрично цитирана в обжалваното пред настоящата инстанция определение на друг състав на ВКС.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.1 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни жалби : определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, за които това е изрично предвидено в закона. Настоящото определение не попада в нито една от двете категории.
Цитираните разпоредби, съдържащи приложимите за настоящия спор правни норми са процесуалноправни и от съдържанието на чл. 67 пар.1 и чл. 81 и от консолидирания текст на ДФЕС става ясно, че доколкото липсва общностна уредба на тази материя, се прилага именно националното законодателство на страната-членка. Процесуалният ред за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, по отношение изпълнението на последната е изрично уреден в чл.420 ГПК в рамките на заповедното производство, а не исковото по иск по чл.422 ГПК, където той се явява ответник.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 от ГПК определения, подлежащи на обжалване с ЧЖ е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №109/07.02.2019 г. по ч. т. дело № 241/2019 г. на ВКС на ВКС, ТК, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.