1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 28.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Боян Балевски
частно търговско дело № 2 262/2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 11 589/29.10.2015 г. от адв. Ф. Е., особен представител на В. С. А., с искане за допълване на определение № 532 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2 262/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. в частта за разноските. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, в качеството му на особен представител, в производството по обжалване на определение № 573 от 25.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 167/2015 г. на ОС [населено място]
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното:
Производството по гр. д. № 260/2014 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] [населено място] срещу В. С. А. от [населено място]. Видно от данните по делото, адв. Ф. М. Е. е надлежно назначен за особен представител на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК с разпореждане № 509 от 09.09.2014 г. Това назначение определя наличието на представителна власт за особения представител до края на съдебното производство във всички съдебни инстанции Възнаграждението за процесуално представителство, включително когато то се осъществява от особен представител, се дължи за всяка инстанция съгласно Раздел ІІІ от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Внасянето му се дължи от ищеца по спора, тъй като се касае за разноски във връзка с осигуряване на защитата на ответника по образуваното производство, а при условията на чл. 47, ал.6 от ГПК разноските за особения представител на ответника по спора са за сметка на ищеца.
За да бъде присъдено възнаграждение на особения представител в производството по обжалване на въззивното определение, съдът е следвало да бъде сезиран своевременно и същото да бъде определено и внесено от другата страна предварително съгласно чл. 76 ГПК. В конкретния случай, адв. Ф. Е. не е депозирал искане за присъждане на възнаграждение и такова не е определено, поради което в производството по чл. 248 ГПК не може да бъде присъдено. Това налага извода, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С друга молба вх.№11653/02.11.2015 г. адв. Ф. Е., особен представител на В. С. А. е направил искане за допълване на основание чл.250 ГПК на определение № 532 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2 262/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. с аргументи,че съставът на ВКС в определението по чл.288 ГПК не се бил произнесъл по формулирания от страната правен въпрос в неговата цялост. Подобно оплакване би водило до неправилност на определението на ВКС постановено в производството по селекция на основанията за допускане до касация, но не и до неговата непълнота по смисъла на чл.250 ГПК, тъй като ВКС се е произнесъл по цялото искане за допускане до касация, а не по част от него. Ето защо молбата е неоснователна. От друга страна, дори да беше налице неправилност на определението по чл.288 ГПК то същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Ф. Е. с вх. № 11 589/29.10.2015 г., особен представител на В. С. А. за допълване на определение № 532 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2 262/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№11653/02.11.2015 г. адв. Ф. Е., особен представител на В. С. А. е направил искане за допълване на основание чл.250 ГПК на определение № 532 от 29.09.2015 г. по ч. т. д. № 2 262/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: