О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
Гр.София, 13.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 222/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. А. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 226/29.11.2018 г. на ОС – [населено място] по в.ч.гр.д. № 165/2018 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане № 3657/03.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1506/2018 г. на РС -Търговище. С него е отхвърлено искането на Л. А. с правно основание чл.619 ал.1 ГПК за издаване на Удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент /ЕО/ № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно вземането му против Н. К. Н. от [населено място], за което е издаден изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК /отм./ по ч.гр.д. № 1864/2007 г. на РСТ за сумата от 18 300 лв., дължима по запис на заповед, ведно с лихви и разноски. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно и необосновано, за което се излагат подробни доводи и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1/ Счита ли се за осъществено връчване по чл.46 ал.2 ГПК, когато е изпратено от съдебен изпълнител запорно съобщение върху трудовото възнаграждение до и получено от работодател на длъжник, след което са извършвани /повече от веднъж/ удръжки от трудовото възнаграждение; В този случай следва ли да се счита, че за длъжника започва да тече срок за възражение от датата на първата удръжка? 2/ Отговаря ли на минималните изисквания на глава ІІІ, чл.15 вр. с чл.13-14 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 връчването на работодател? Твърди се, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съобразно трайната практика на ВКС, определението по чл.619 ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване по общите правила – чл.274 ал.3 ГПК, вр. чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Предвид това и с оглед обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.276 ал.1 ГПК, съдът намира същата за процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че вземането, предмет на молбата по чл.619 ГПК, не е безспорно по смисъла на Регламент /ЕО/ № 805/2004, т.к. в нарушение на минималните стандарти по Глава ІІІ от Регламента, на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение, от който момент започва да тече срокът по чл.244 ал.1 ГПК /отм./ за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.3 §1 б.Б от цитирания регламент, в конкретната хипотеза преценката, дали посоченото вземане е безспорно, следва да се направи с оглед това, дали длъжникът е възразил против него в хода на съдебното производство по чл.242 и сл. ГПК /отм./. В случая е установено, че приложените призовки за доброволно изпълнение не са били връчени на длъжника лично или по друг начин по см. на чл.13 §1 б.б. А-Г и чл.14 §1 б.б. А-Е от Регламента /съответно със и без потвърждаване за получаване от длъжника/. Не са налице и данни адресът на ответника да е известен със сигурност, с оглед изискванията на чл.14 § 2 от Регламента. Освен това, работодателят на длъжника не е негов представител, за да намери приложение нормата на чл.15 вр. чл.13 и чл.14 от Регламента. Изпратеното до работодателя запорно съобщение и извършваните от него удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника не удовлетворяват изискванията на чл.16 и чл.17 от Регламент 805/2004 за информираност на последния относно вземането и процесуалните възможности за оспорването му.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато, тъй като не се установяват общите основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Формулираните въпроси са свързани със защитната теза на жалбоподателя и касаят преди всичко правилността на обжалваното определение, която не е предмет на производството по селекция на касационните жалби, освен в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК. По-съществено обаче е това, че те са относими само към част от предпоставките на Глава ІІІ от Регламент /ЕО/ № 805/2004, а именно длъжникът да е уведомен за решението по реда на чл.13 или чл.14, към които препраща и чл.15. А както е посочено и в обжалваното определение, Регламентът изисква също така длъжникът да е известен за процедурата и сроковете, в които може да оспори вземането по съдебен ред. Поради това поставените въпроси нямат изискваното от закона значение за изхода по конкретното дело и съдът не им дължи отговор, независимо от наличието или липсата на допълнителните селективни предпоставки, на които се основава искането за допускане на касационно обжалване.
С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 226/29.11.2018 г. на ОС -Търговище по в.ч.гр.д. № 165/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: