О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
Гр. София, 21.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 20.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша ч.т.д. № 2960/2018 г., докладвано от съдия Петя Хорозова, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. – П. от [населено място], против определение от 04.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд. С него е оставено без уважение искането й да бъде освободена от внасянето на държавна такса по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение № 221/06.11.2017 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на ГОС, с което е била отхвърлена молбата на В. И. Д. и Д. Й. П. с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника МИРА ЕЛ ООД [населено място], общ. С..
В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че са налице условията на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащането на държавна такса, предвид представените по делото доказателства, както и че внасянето на сумата е извън нейните реални финансови възможности и сериозно ще влоши качеството й на живот. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново такова, с което искането за освобождаване от държавна такса да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, т.к. е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Атакуваният по реда на извънинстанционния способ за контрол върху неправилните съдебни решения съдебен акт представлява решение за отхвърляне на молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, към което жалбоподателката не е била допусната да се присъедини по реда на чл.629 ал.4 ТЗ. Съобразно практиката на ВКС, ТК по чл.274 ал.3 ГПК, обективирана в определение № 200 от 03.05.2016 г. по ч.т.д.№ 174/2016 г. на І т.о., разрешението по което настоящият съдебен състав споделя, нормата на чл.83 ал.2 ГПК не може да намери идентично приложение и за молител по чл.625 ТЗ /респективно по чл.629 ал.4 ТЗ/, с оглед особеностите на производството по несъстоятелност. Това правило важи и в производството по Глава 24 ГПК, когато се претендира отмяна на решение на съда по несъстоятелността, поради което в случая не се дължи преценка на доводите във връзка с обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, постановеното в същия смисъл обжалвано определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на И. Г. Д. – П. по чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от внасянето на държавна такса по подадена молба за отмяна на влязло в сила решение № 221/06.11.2017 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е била отхвърлена молбата на В. И. Д. и Д. Й. П. с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника МИРА ЕЛ ООД [населено място], общ. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: