2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
София.13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1676/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Т. Б. С., назначена за особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на Х. Л. Л., срещу разпореждане/ имащо характер на определение/ от закрито заседание на 24.11.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав, с което е оставена без уважение молбата за определяне на адвокатско възнаграждение за въззивното производство по гр.д. № 6382/2014 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност, основани на чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждение на адвокатските възнаграждения, дължащи се поотделно за всяка инстанция. По съображения в жалбата се иска отмяна на разпореждането, определяне на размер на възнаграждението за процесуално представителство пред СГС и задължаване на ищцовото застрахователно дружество да внесе тези разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е подадена в рамките на определния от въззивния съд преклузивен едноседмичен срок, считано от надлежното съобщаване на разпореждането в публичното съдебно заседание на 30.03.2015 г. Независимо от това, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като предмет на обжалване е разпореждане на въззивния съд, с което е оставено без уважение искане на особения представител на ответника /въззивник по гр.д. № 6382/2014 г. на СГС/ за определяне на възнаграждение за участието на адвоката във въззивното производство, съответно дължимо от Застрахователна компания [фирма].
Това разпореждане, имащо характер на определение, не попада в кръга определения по чл.274, ал.1 ГПК – то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е определение, чиято самостоятелна обжалваемост да е предвидена в закона. Определението е по движение на делото и може да бъде отменено от постановилия го съд, при наличие на някоя от предвидените в чл.253 ГПК предпоставки. В този смисъл е и определение № 59 от 06.02.2015 г. по ч.т.д. № 37/2015 г., на ВКС, ІІ т.о., което настоящият състав споделя. Затова и подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане.
Независимо от този извод, следва да се отрази, че практиката на ВКС, публикувана в правно-информационните системи и относима към въпроса за възнаграждението на особения представител е в смисъл, че: съдът определя възнаграждението за особения представител при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение поотделно за всяка инстанция, която наредба е приложима по аналогия съгл.§1 от Допълнителните разпоредби, като възнаграждението следва да се внесе предварително – преди приключване на делото пред съответната инстанция/ чл.76, изр.2 ГПК/, а съдът следва да присъди разноски за всяка инстанция/ чл.80 ГПК/, при заявено надлежно искане.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адвокат Т. Б. С., в качеството й на назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника по делото Х. Л. Л., срещу разпореждане / имащо характер на определение/ от закрито заседание на 24.11.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав по гр.д. № 6382/2014 год.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: