3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№321
гр. София, 17.05.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 май , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №442/17 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение от 25.11.2016 г., постановено по гр.д. № 14741/15 по описа на СГС, ТО, с което е отменено, в обжалваната част, първоинстанционното решение , постановено по гр.д. №51427/2013 г. на СРС, 56 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД на касатора срещу [фирма]-гр.София за присъждане на сумата от 21 762 лева- обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца недвижим имот с обща площ от 221 206 кв.м. в землището на [населено място], СО, р-н Искър/ имот пл. № 1525, р-н К. VІІІ-7/ за периода 10.12.2010 г.-10.12.2013 г. , както и в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
В отговора на ответната страна се излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД на касатора срещу [фирма]-гр.София за присъждане на сумата от 21 762 лева- обезщетение за лишаване от ползване на собствения на дружеството недвижим имот с обща площ от 221 206 кв.м. в землището на [населено място], СО, р-н Искър/ имот пл. № 1525 ,р-н К. VІІІ-7/ за периода 10.12.2010 г.-10.12.2013 г., въззивният състав се е позовал на следните установени по делото факти:
За да бъде уважена исковата претенция, ищецът следва да установи правото си на собственост върху съответния недвижим имот, за който твърди, че ответникът като го е лишил от ползване, се е обогатил за негова сметка. В тази насока от страна на ищцовото дружество [фирма] са ангажирани като доказателства: Решение на МС №61/ 27.03.1990 г. за образуване на дружество с държавно имущество „Врана” и разделителен протокол от 30.10.1990 г.. Имуществото /недвижими имоти/ са описани в този разделителен протокол, без каквато и да е била конкретизация на описанието им по разположение , граници и площ. В протокола е препратено към счетоводен баланс към него, но такъв не е установен да е в наличност. По тези съображения, съдът е счел, че липсват доказателства за придобиване изобщо на правото на собственост на ищеца върху процесните недвижими имоти, като обуславящо активната му материалноправна легитимация по иска по чл.59 ал.1 ЗЗД. От друга страна по делото е доказано, че ответното дружество ползва имот пл. № 1525 по кад.план на [населено място] на основание редовно придобито право на концесия за добив на пясъци и чакъли от находище „Нови силози”.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат, като обуславящ изхода по спора, следния въпрос: необходимо ли е, за преминаването правото на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОП в съответното дружество с държавно имущество, отразяването на този имот в баланса на дружеството. Твърди се, че по този въпрос, обжалваното решение е в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС ТР 4/ 14.03.2016 г. по тълк. дело №4/2014 г. на ОСГК.
Така формулираният правен въпрос, обаче не се явява обуславящ изхода по спора, тъй като произнасянето на въззивния съд не е в зависимост от отговора му. Искът е отхвърлен, доколкото в представеното доказателство за придобиване на правото на собственост на ищеца върху процесните недвижими имоти- Решение на МС №61/ 27.03.1990 г. за образуване на дружество с държавно имущество „Врана” както и в разделителен протокол от 30.10.1990 г., самите поземлени имоти са описани , без каквато и да е била конкретизация на описанието им по разположение , граници и площ и от тях не става ясно , кои точно обекти са придобити от ищеца на соченото от самия него основание, т.е. по реда на чл.17 а от ЗППОДП/отм./ . Следователно, не липсата на заприходяване на имота по баланса е мотивирало съда да счете за недоказано придобиване на права от страна на ищеца, за да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД, а това, че изобщо не се установява процесното конкретно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие /ДП/ -праводател на ищцовото дружество, за да може да се приеме, че с акта на преобразуването по реда на ЗППОДП/отм./ на това ДП, процесното имущество е преминало в капитала на дружеството-ищец. Следователно, обжалваното решение е в пълно съответствие с т.2Г от ТР №4/14.03.2016 г. по тълк.дело №4/2014 на ОСГК на ВКС .
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2016 г., постановено по гр.д. № 14741/15 по описа на СГС,ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.