2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
София.11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 961/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 76 /21.02.2017 г. по ч.т.д. № 53/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, с което потвърдено определение от 17.01.2017 г. по т.д. № 364/2016 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част – за оставяне без уважение на възражението за местна неподсъдност на спора.
Частният касатор релевира доводи за неправилност на атакуваното определение, като твърди, че разпоредбата на чл.113 ГПК е относима само към потребители – физически лица, а т.6 от ТР № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС не е приложимо.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли да не се уважава възражение за местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК, направено от страна на ответник-застраховател в случаите, когато ищцовата страна – търговец по занятие, е направила искане за разглеждане от съда по чл.113 ГПК и не се касае за иск по реда на чл.226, ал.1 КЗ/отм./, съответно приложима ли е нормата за потребителска подсъдност за юридически лица, имащи качеството на търговци и 2. Допустимо ли е ищец, който е юридическо лице и търговец по занятие, да се позовава на разпоредбата на чл.113 ГПК, с оглед на факта, че няма нито постоянен, нито настоящ адрес и възможно ли е по тълкувателен път да се преодолее липсата на тези предвидени в процесуалния закон предпоставки, вкл. посредством анализ и тълкуване на материалноправна разпоредба. По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на: определение по ч.т.д. № 700/2012 г.; определение по ч.т.д. № 3587/2015 г. и определение по ч.т.д. № 918/2010 г., а по втория въпрос се твърди, че е разрешен неправилно от съда и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за оставяне без уважение на отвод за местна неподсъдност на спора. Това въззивно определение не е от категорията на процесуалните съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са задължителните за съдилищата указания, дадени в т.9 в от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 76 /21.02.2017 г. по ч.т.д. № 53/2017 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от него, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: