О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
Гр.София, 07.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1382/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му – адв. В. Г., против определение № 2926/26.11.2014 г. по ч.гр.д. № 3209/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 128/20.03.2014 г. по т.д. № 44/2013 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с което е върната предявената от жалбоподателя искова молба по чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ за прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника [фирма] [населено място] на признанието на иска по чл.694 ал.1 ТЗ, предмет на гр.д.№ 912/2008 г. по описа на ВрОС, извършено от длъжника, както и на постановеното по същото дело съдебно решение от 11.05.2009 г.; и производството по т.д.№ 44/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд в посочените части е прекратено, като недопустимо.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и на това основание следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на разглеждането му. Твърди се неправилно приложение на закона при формиране изводите на въззивния съд за недопустимост на исковете, по причина, че са предявени след преклузивния срок по чл.649 ал.1 ТЗ, както и че чрез предявяването им недопустимо се цели пререшаване на спора по иска с правно основание чл.694 ТЗ, приключил с влязло в сила решение.
Допускането на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК се аргументира с хипотезите на т.1 и т.2 от същата норма, като се сочи, че формулираните от жалбоподателя правни въпроси от значение за изхода на делото са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
С отделни отговори ответниците по частната жалба – [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] оспорват основателността й, както и считат, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на САС.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване – чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Софийския апелативен съд е споделил изводите на Врачанския окръжен съд, че исковете с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ са недопустими, т.к. са предявени извън преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ. Допълнително е изложил и аргументи, че чрез тях се цели пререшаване на спора по чл.694 ал.1 ТЗ, предмет на влязлото в сила решение по гр.д.№ 912/2008 г. на Врачанския окръжен съд, от което жалбоподателят като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника е обвързан, съобразно чл.694 ал.4 ТЗ. В тази връзка е приел, че признанието на иска, направено по посоченото дело, не може да бъде предмет на отделен иск с правно основание чл.135 ЗЗД вр. чл.649 ТЗ, предвид разпоредбата на чл.299 ГПК вр. чл.621 ТЗ.
При така формираната решаваща воля на въззивния съд, жалбоподателят поставя като значими за изхода на делото следните процесуалноправни въпроси: 1. О. започва да тече срокът, предвиден в чл.649 ал.1 ТЗ /изм. ДВ бр.20/13 г./ – от откриване на производството по несъстоятелност или от влизане в сила на изменението на чл.649 ал.1 ТЗ в случаите, в които решението за откриване на производство по несъстоятелност е постановено преди промяната на закона; 2. Кога не е налице процесуална пречка по смисъла на чл.298 ГПК и идентичност между делата – достатъчна ли е само субективна тъждественост, или е необходима такава и между предмета на делата, и следва ли съдът да обоснове в какво се състои недопустимостта на втория иск.
По отношение на първия въпрос сочи, че съществува константна практика по решения на ВКС по чл.290 ал.1 ГПК /решение № 97 по т.д.№ 287/2011 г. на ІІ ТО, решение № 184 по т.д.№ 2029/2013 г. на І ТО/, на която становището на Софийския апелативен съд противоречи. Според същата, с изменението на чл.649 ал.1 ГПК е въведен нов едногодишен преклузивен срок, считано от постановяване на решението по чл.630 ТЗ; и тъй като всички процесуални срокове текат занапред от момента на определянето им, при действието на § 14 ал.1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ следва да се приеме, че този срок тече от влизане в сила на законовото изменение, а не от откриване на производството по несъстоятелност в предходен момент. В този смисъл са и решения на други съдилища – на БАС по т.д.№ 255/2013 г. и на ВнАС по т.д.№ 256/2013 г.
По отношение на втория въпрос твърди разрешаване в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение по гр.д.№ 1471/2010 г. на ІІ ГО и решение № 143 по т.д.№ 1100/2009 на І ТО, изискваща за приложението на чл.224 ГПК /отм./, респ. чл.299 ГПК, пълен обективен и субективен идентитет между делата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното определение, по следните съображения:
Първият разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос – за настъпила преклузия поради изтичане на срока, установен с нормата на чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на изрично посочените в нея искове, в които със ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ е включен и П. иск, свързан с производството по несъстоятелност, не се явява единствено обуславящ за изхода на конкретното дело. Въззивният съд е изложил няколко групи съображения, с които обосновава недопустимост на исковете, като не се е ограничил до извода, че исковете са заведени след указания преклузивен срок. Поради това, макар и решен в противоречие с константната и задължителна практика на ВКС относно началния момент на течението на срока по чл.649 ал.1 ТЗ /вж. Определение № 337/17.06.2015 г. по ч.т.д.№ 1658/2015 г., ТК, І-во ТО/, въпросът не може реално да обоснове наличие на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос не е засегнат в обжалваното определение и на това основание отговорът му не би се отразил върху постановения краен резултат. Видно от мотивите на определението, съдът не е формирал извод за наличие на повторно заведено дело с предмет, идентичен на разрешения по гр.д.№ 912/2008 г. на Врачанския окръжен съд, нито в тази връзка е коментирал приложението на чл.298 ГПК, а е взел предвид характера, действието и значението на решението, постановено по иск с правно основание чл.694 ТЗ в производството по несъстоятелност. Т.к. поставеният въпрос не е относим към решаващата воля на съда, по отношение на него също не са налице общите предпоставки за допускане на касационно обжалване на прекратителното въззивно определение.
Извън горното следва да се посочи, че след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и докато то е висящо, законът, чрез предвидените в него механизми, не допуска възможността длъжникът да извършва действителни правни действия и сделки, с които се увреждат кредиторите с приети вземания /аргументи от чл.646 ал.1 ТЗ, чл.635 ал.1 ТЗ и пр./. Поради това по начало от предметния обхват на отменителните искове по чл.649 ТЗ са изключени действия, осъществени след този момент, респ. – в производство по чл.694 ТЗ.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2926 от 26.11.2014 г. по ч.гр.д. № 3209/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.