О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
Гр. София, 05.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 29.01.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 23/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3164/02.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4514/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 с-в. Със същото е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение от 05.06.2019 г. по т. д. № 1811/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, в следните части: за допускане на увеличение на предявения иск, за постановяване събирането на държавната такса да стане при условията на чл.620 ал.5 ТЗ, за оставяне без уважение искането на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД за приемане за съвместно разглеждане на възражение за прихващане; като производството по ч. гр. д. № 4514/2019 г. е прекратено.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния съдебен акт като процесуално незаконосъобразен. Излага и подробни съображения, защо определението на първостепенния съд е преграждащо и/или покрива критериите на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, както и нарушава основни принципи на съдопроизводството.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Х.-ТЕЛ Е. /н/, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Законосъобразна е преценката на въззивния състав за процесуална недопустимост на частната жалба, като насочена срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове. Същите не попадат в изчерпателно уредените хипотези на чл.274 ал.1 ГПК – нямат преграждащ производството характер, нито обжалваемостта им е посочена в закона, поради което не подлежат на самостоятелно инстанционно обжалване. Тъй като в ГПК безспорно липсва норма, указваща възможност за обжалване, съгл. чл.274 ал.1 т.2 ГПК, на подобни актове, следва да се изложат съображения, защо те не отговарят на условията на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Изрично постановеният от съда отказ за приемане за съвместно разглеждане във висящ процес на възражението на ответника за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото за предявяване в отделен процес на самостоятелен осъдителен иск. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно въведено възражение за прихващане с решението си, това процесуално нарушение се отстранява във въззивното производство.
Законосъобразността на определението за допускане на увеличение на иска също подлежи на съдебен контрол в рамките на въззивната проверка относно допустимостта на постановеното решение, който се осъществява служебно от въззивната инстанция. Увеличението на иска разширява предмета на делото, а не препятства неговото разглеждане. Нарушаването на други процесуални права, извън преграждането на производството, е ирелевантно за хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Определението за събиране на държавната такса след приключване на производството съобразно чл.620 ал.5 ТЗ също няма преграждащ характер, освен това, както правилно е отбелязал въззивният съд, същото обективира дейност по администриране на делото и може да бъде оттеглено или изменено от съда, който го е постановил.
Следователно, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3164/02.10.2019 г. по ч. гр. д.№ 4514/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.