О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
Гр. София, 31.05.2016 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 2947/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ – [населено място], представляван от изпълнителния директор Р. П., чрез процесуалния му пълномощник – ю.к. Вл. М., против решение № 919/05.05.2015 г. по в.т.д.№ 895/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с което след частична отмяна на решение от 28.11.2014 г. по гр.д.№ 12850/2012 г. на Софийския градски съд, І-21 състав, касаторът е осъден да заплати на Б. Д. Б. от [населено място] сумата 45 316.83 лв., представляваща незаплатена част от дължима безвъзмездна финансова помощ по договор № 26/121/01872/19.10.2009 год. по мярка 121 – „Модернизация на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно със законната лихва от 11.09.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 8 172.13 лв. за двете съдебни инстанции.
В жалбата се съдържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно изложени. Претендира се отмяната му в обжалваната част като неправилно и постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Жалбата обективира и отделно искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се релевира наличие на основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация – Б. Д. Б., чрез процесуалния си пълномощник – адв. Ст. П., моли да не се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на условията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като счита касационната жалба и за неоснователна.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение съобрази, че жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, с оглед становищата на страните, материалите по делото и указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., съдът констатира следното:
Касаторът не е формулирал правен въпрос, относим към релевираните от него основания по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Непосочването на правния въпрос, от значение за изхода по делото, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, т.к. ВКС не е оправомощен да го извежда от оплакванията за неправилност на решението. Освен това допълнителният критерий за селектиране на касационната жалба също не е налице, доколкото съществуването на противоречива практика на съдилищата в случая се обосновава само с двете невлезли в сила решения по настоящото дело.
Като значими за изхода от спора и същевременно за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът изрично формулира следните правни въпроси: 1/ Кой следва да е възможният най-късен момент, до който е допустимо да се извършат /заплатят/ одобрените със сключения договор за отпускане на финансова помощ разходи, както и кой следва да е възможният най-късен момент, до изтичането на който да се представят на вниманието на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ относимите доказателства, удостоверяващи извършването на разходите?; 2/ Допустимо ли е разходи, за които не са били представени по надлежния ред доказателства в хода на извършваните административни проверки, да бъдат доказвани в исковото производство?; 3/ Допустимо ли е в хода на извършване на административните проверки във връзка с подадена заявка за плащане, ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ да вземе предвид документи, удостоверяващи извършването на разходи, в случай, че същите са представени след извършването на отказ от изплащане на част от исканата сума, както и такива, които са представени едва с подаването на иск по общия граждански ред? Факултативната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се извежда от липсата на изрична правна уредба по поставените въпроси, както и от неблагоприятните финансови последици при неправилна практика на съдилищата върху държавния бюджет.
Исковото производство е заведено след отказ на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, обективиран в уведомително писмо за одобрение от 05.07.2012 г., да признае и изплати на ищеца сумата от 46 537.52 лв. от общо заявената стойност за субсидия в размер на 97 935.60 лв. /представляваща, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ, 60 % от одобрените разходи/. Съдът е приел, че по спорната фактура № 289/10.10.2011 г. по договор за обработка на 200 дка сливови насаждения, цялата за сумата 115 855 лв. без ДДС или 139 026 лв. с ДДС, по която се дължи подпомагане, ищецът е заявил на 21.11.2011 г. по надлежния ред по Наредба № 8/03.04.2008 г. пред ДФЗ – РА за окончателно разплащане само разходите, извършени до подаване на заявката, т.е. частично платената сума от 66 336 лв. без ДДС /68 300 лв. с ДДС/. Разликата до цялата сума по фактурата не се претендира като разход за подпомагане в заявката, поради което ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ неправилно /въз основа на сумата по фактурата/ и в противоречие с чл.30 т.1 от Регламент /ЕС/ 65/2011 на ЕК е намалил размера на помощта със сумата 33 746.78 лв. на посоченото основание /изискващо разлика между дължимата сума според искането за плащане и сумата след проверка на допустимостта на искането за плащане, каквато не се установява/. Относно по-късно изплатените суми по цитираната фактура в решението е посочено, че т.к. те не са заявени своевременно пред ДФЗ – РА, са извън допустимия обхват на субсидиране и не са част от спорния предмет по настоящото дело. С оглед мотивите на обжалваното въззивно решение е видно, че първата част от първия въпрос не е обусловила правните изводи на съда за основателност на иска в признатия размер, предвид контекста му, че бенефициентът е заявил пред ДФЗ като разход цялата стойност на фактурата, а е доказал пълното й заплащане в значително по-късен момент.
В останалата си част правните въпроси се свеждат до това, дали е допустимо в исковото производство да се съобразяват доказателства за извършени от ползвателя на помощта разходи, които не са били представени пред ДФЗ в рамките на процедурата на чл.39 – чл.43 по Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизация на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Те са относими единствено към частта от исковата претенция, по която се претендира плащане в размер на 60 % от 3 000 лв. – заявен разход по фактура № 21/22.10.2008 г., издадена от ЕТ ВИАМ – И. З. за изготвяне на бизнес-план. Разходът не е признат в процедурата пред касатора поради това, че не са били представени банково извлечение за плащането по фактурата и приемо-предавателен протокол, съгласно условията на договора. Във връзка с тези спорни въпроси въззивният съд е приел, че нужното доказателство за извършване на плащането е представено в срока по чл.41 ал.2 от Наредба № 8, както и е допълнително удостоверено от банката в хода на процедурата пред ДФЗ – РА, а на трето място е потвърдено и от назначената по делото ССЕ. Относно липсващия приемо-предавателен протокол съдът не е извършвал преценка на новопредставени доказателства, а е преценил реалността на доставката по сключения с ЕТ ВИАМ – И. З. договор, предвид наличните такива. С оглед изложените мотиви, формираният от въззивния съд принципен извод, че в исковото производство по ГПК е допустимо на общо основание събиране на доказателства за реалното извършване на заявените за субсидиране дейности и разходи, независимо че такива не са били представени пред ДФЗ–РА своевременно от бенефициента, доколкото контрол по административен ред на решението за определяне размера на безвъзмездната финансова помощ не е предвиден, не е обусловил крайния резултат по спора. Решаващата воля на съда е, че в процедурата по чл.39 – чл.43 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за изплащане на финансовата помощ са били налице изискуемите документи, доказващи извършения, подлежащ на подпомагане разход, а събраните в исковото производство доказателства допълнително я подкрепят.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че така формулираните правни въпроси не удовлетворяват условията на чл.280 ал.1 ГПК относно общия селективен критерий при преценката за допускане на касационно обжалване. По искането за изменение на въззивното решение в частта относно разноските по реда на чл.248 ГПК следва да се произнесе съответният състав на Софийския апелативен съд, след връщането на делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 919 от 05.05.2015 г. по в.т.д.№ 895/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: