О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
Гр. София, 26.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 367/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от И. Г. И., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 22051 от 17.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6440/2018 г. по описа на СГС, VІ ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане негова частна жалба с вх.№ 5042402 от 14.03.2018 г. против определение от 01.03.2018 г. по гр.д.№ 53272/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с която на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на исковете с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, чрез увеличаване на техния размер, като недопустима.
Релевират се доводи, че определението е недопустимо, евентуално неправилно – постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото поначало предявените от Л. П. частични искове са били недопустими. При липса на редовна и валидна искова претенция, то същата не може да бъде изменяна по размер. По подробно изложени съображения се моли определението на СГС в обжалваната част да бъде обезсилено, евентуално отменено, а производството по делото да бъде прекратено.
Против частната жалба са постъпили писмени отговори от страните Л. Л. П. и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, чрез процесуалните им пълномощници, в срока по чл.276 ал.1 ГПК. В тях са изразени становища за недопустимост и неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Правилно е изразеното от въззивния съдебен състав разбиране, че определението, с което се допуска изменение на иска чрез неговото увеличение, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на Глава 21 от ГПК. Определението по чл.214 ал.1 ГПК в посочения смисъл не попада в изчерпателно изброените в чл.274 ал.1 ГПК актове, които подлежат на обжалване с частна жалба. Допустимостта на предявения иск или липсата на такава е без значение за основанията за допускане на увеличаването на иска по размер. За законосъобразността на подобно изменение на исковата претенция се следи по реда на инстанционния контрол върху решението, ако такова бъде постановено по делото, в какъвто смисъл са и мотивите в обжалваното определение. Същото е валидно, допустимо и съобразено с процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22051 от 17.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6440/2018 г. по описа на СГС, VІ ТО в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: