О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
Гр. София, 10.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 548/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. А. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 301 от 01.12.2017 г. по т.д. № 1837/2017 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение на Варненския апелативен съд № 64/22.03.2017 г. по в.т.д.№ 719/2016 г. и производството по делото е прекратено.
В частната жалба се моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че първоинстанционното и въззивното решение са напълно различни, като второто е постановено в нарушение на закона. Необосновано съставът на касационния съд е счел, че с решението на въззивния съд претенцията на ищеца е била удовлетворена, тъй като във въззивното производство той е изразил ясно и недвусмислено съгласието си ответните застрахователни дружества да бъдат осъдени по отделно, а не солидарно.
Против частната жалба е подаден писмен отговор от ответника ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Моли се частната жалба да бъде отхвърлена, с присъждане на разноски.
Ответникът Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Правилна е преценката на първия състав на ВКС, ТК, І ТО, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва въззивното решение, т.к. резултатът го удовлетворява. След отмяната на първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците части, с които те, на основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.53 ЗЗД, са били осъдени да заплатят по 115 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на Д. А. /при предявена искова претенция за обезщетение в общ размер на 130 000 лв./, съдът е постановил решение по същество, с което е осъдил застрахователните дружества солидарно да заплатят на ищеца дължимото обезщетение от 115 000 лв. на същото правно основание, ведно със сторените от него разноски. Видно е, че въззивното решение не съдържа отхвърлителен диспозитив /решението на първата инстанция за разликата между 115 000 лв. и 130 000 лв. е влязло в законна сила/, както и че е налице съответствие между решението и уточнената искова претенция за солидарно осъждане на двамата ответници, на основание чл.53 ЗЗД. След като искът е уважен, така, както е предявен, за ищеца не съществува активна процесуалноправна легитимация да обжалва постановеното в негова полза съдебно решение, независимо от твърдените пороци на същото. Т.к. правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за осъществяване на правото на жалба, при липса на такъв последната е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход от спора, в полза на ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.8 ГПК, а именно ю.к. възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 301/01.12.2017 г., постановено по т.д. № 1837/2017 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение.
ОСЪЖДА Д. И. А. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], ЕИК[ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. – ю.к. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: