О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 08.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2515/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 13191 от 16.07.2018 г., подадена от „Държавна лаборатория Българска роза” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1413 от 06.06.2018 г. по в.т.д. № 5761/2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което след отмяна на решение № 1254 от 28.06.2017 г. по т.д. № 6900/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 18 състав, дружеството-касатор е осъдено да предаде на основание чл.252, ал.1 ЗЗД на „Мей Лили” ЕООД, ЕИК[ЕИК], 4 кг розово масло от оставеното за съхранение и отговорно пазене розово масло общо 12.185 кг, ведно с разноски по делото – 2 721.32 лв.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за преклудиране на факта на изземване на процесното розово масло от органите на предварителното производство, който факт е установен с представени по делото писмени доказателства, а от друга страна се твърди необоснованост на изводите на САС, че писмото на министъра на икономиката до главния прокурор не доказва описаното в него изземване на розовото масло. Поддържа оплакване за неправилно възприемане на допълнителната почеркова експертиза, извършена въз основа на представен от ищеца сравнителен материал, който не е безспорен. Сочи, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме по категоричен начин наличието на неформален договор за влог, тъй като от доказателствата не се установява съгласие на страните.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Изрично е формулиран въпрос 1.1. – Съществува ли съгласно разпоредбите на чл.266 ГПК преклузия на факт, който се установява по делото с документ, представен в производството пред първата инстанция, по който се твърди допуснато противоречие със задължителна практика на ВКС – т.2 и т.4 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.1.2 и 1.3 от изложението към жалбата не са формулирани конкретни правни въпроси, а се поддържат следните твърдения: неустановяване на постигнато съгласие между страните по договор за влог на предавано за обработка розово масло, с позоваване на решение по гр.д. № 5386/2016 г. на ВКС, IV г.о., евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и, че е налице отклонение от практиката на ВКС – решение по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. относно задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, като прецени всички относими доказателства и доводите на страните.
Ответникът по касация „Мей Лили” ЕООД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК.
За да постанови атакуваното решение за уважаване на предявения главен иск по чл.252, ал.1 ЗЗД, въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за установено предаването от ищеца на ответника на розово масло през 2004 г. за съхранение, проверка и подготовка за износ, извършено с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, като при направена инвентаризация на 12.01.2005 г. е установена наличност на 14.485 кг розово масло, собственост на ищеца. Оспорването автентичността на подписа на Н. Н. /представляващ ответника/на сключен на 12.01.2005 г. договор за съхранение и обработка на розово масло, по силата на който ищецът е предал на отговорно пазене, съхранение, анализ и обработка на 1485 кг розово масло, със задължение на ответника да го пази и върне при поискване, е счетено за недоказано. В тази насока е възприето допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза, като изготвена въз основа на сравнителен материал от периода на подписване на оспорения документ, част от който не е оспорен от ответника.
Въззивният съдебен състав е изложил и евентуални съображения в случай, че договорът не се приеме за автентичен. Преценявайки останалите писмени доказателства – протоколи и възлагателни писма и др. е изразил разбиране, че в случая е доказано сключването на договор, съдържащ основните белези на договора за влог, а в частта, касаеща анализ и обработка на предаваните количества розово масло през 2004 – 2005 г. – на договор за услуга. САС е съобразил правната характеристика на договора за влог, като е извел извод за възникнало валидно безсрочно влогово правоотношение, без да са представени доказателства за връщане, погиване или използване на вложените количества розово масло.
Отхвърлено е като неоснователно възражението за погасяване по давност на претенцията по чл.252, ал.1 ЗЗД по съображения, че вземането за връщане на вещта не е обвързано със срок и възниква с искането от влогодателя до влогоприемателя, от който момент не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
Преценявайки процесуалните действия на ответното дружество пред първата инстанция, решаващият съд е приел за преклудиран заявен едва с отговора на въззивната жалба факт за изземване на процесното розово масло от СДВР в хода на извършвано разследване. Поради това не е споделено становището на първата инстанция за наличие на непреодолима сила за изпълнение на задължението на ответника за връщане на вложената вещ. Обсъдено е представеното в първоинстанционното производство писмо от министъра на икономиката, с извод, че то не доказва по категоричен начин изземване по реда на НПК на розово масло, вкл. вложените от ищеца количества, във вр. с образувано досъдебно производство, нито уведомяване на ищеца, че предаденото от него розово масло е отнето от държането на влогоприемателя.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Поставеният от касационния жалбоподател правен въпрос относно преклудиране на факти съгл. чл.266 ГПК, не отговаря на изискванията на общия селективен критерий, тъй като е обоснован с твърдения за установяването му чрез представен в производството пред първата инстанция документ, които твърдения не са възприети от решаващия въззивен състав. Следователно, отговорът на така формулирания въпрос предпоставя извършването на касационна проверка за обоснованост на въззивното решение в тази част, което е извън настоящата фаза по чл.288 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени в мотивите към т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Както бе посочено и по-горе, в останалата част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси. Съгласно цитираното тълкувателно решение ВКС не може да извежда правния въпрос въз основа на твърденията на касатора в жалбата и в изложението към нея. От друга страна, доводите на касатора за неустановеност на постигнато между страните явно съгласие по договор за влог, са пряко съотносими към поддържаните в касационната жалба оплаквания, по които е недопустимо произнасянето в настоящото производство. Що се отнася до задължението на въззивния съд да мотивира решението си съгл. чл.236, ал.2 ГПК, то видно от съдържанието на мотивите към атакувания съдебен акт, не би могло да се приеме наличие на противоречие с практиката, на която се позовава касатора.
Не се установява и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира от съда, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, касаторът е обосновал твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение с доводи, релевантни към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, а тяхната преценка би могла да се извърши само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1413 от 06.06.2018 г. по в.т.д. № 5761/2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: