О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
Гр. С., 11.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 01.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч.т.д. № 1895/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на С. Ж. С., действащ чрез своя баща и законен представител – Ж. И. С., срещу определение № 23/22.01.2018 г. по ч.т.д.№ 13/2018 г. по описа на Апелативен съд – Б.. С него е потвърдено определение № 370/02.11.2017 г. по т.д.№ 83/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което на основание чл.130 ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Излагат се подробни доводи за допустимостта на предявения иск от наследник на починало лице /майката М. С. К./ за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените приживе от наследодателя неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, в случая, когато преди смъртта си наследодателят е предявил претенция пред застрахователя, на основание чл.380 вр. чл.498 ТЗ. Поддържа се, че досега създадената практика, на която е основано обжалваното определение, е неприложима, предвид действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., предвиждащ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по ЗГО отправянето до него на писмена претенция за доброволно уреждане на спора. Твърди се, че с предявяване на застрахователната претенция се слага началото и на исковия процес, ако застрахователят не удовлетвори увредения. По същите съображения се претендира и допускане на обжалваното определение до касация, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, евентуално – на основание чл.280 ал.2 пр. последно ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о. съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалвания първоинстанционен акт, съставът на въззивния съд е споделил направените в него изводи относно строго личния характер на иска за обезщетение за неимуществени вреди и липсата на възможност за процесуално приемство в конкретния казус. Допълнително е изложил мотиви, че действително съгласно чл.498 ал.3 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, т.е. допустимостта на прекия иск се обуславя от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия от ПТП и застрахователя по ЗГО и изтичането на съответния тримесечен срок за това. Посочил е, че исковата претенция за неимуществени вреди е строго лична, поради което както предявяването, така и размерът й следва да са резултат от преценката на самия увреден. Поради това е отрекъл възможността за пряко предявяване на иска за обезщетение от наследник на починало увредено лице, независимо от хода на предварителната процедура пред застрахователя. Съдът е изложил съображения, че новата уредба по КЗ има за цел намаляване на съдебните производства по този вид спорове, но не може да обоснове извод за промяна в характера на претенцията за неимуществени вреди, в частност – чрез разширяване кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Безспорно въведеният от законодателя тримесечен срок е рекламационен, поради което докато той тече, спира да тече давностният срок по чл.378 ал.2 КЗ. Въпреки това обаче искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда, в който момент се поставя и началото на съдебното производство. Същото не се счита висящо от момента на предявяване на писмена застрахователна претенция на увреденото лице пред застрахователя, а от предявяване на личната претенция на увредения пред съда.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
На първо място в случая не се установяват предпоставките на чл.280 ал.2 пр. посл. ГПК за достъп до касация. Както вече много пъти съставите на ВКС – Търговска колеия са се произнасяли, очевидната неправилност, като квалифицирана и тежка форма на коментирания порок, не е идентична с неправилността на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” – законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона. Актът би могъл да е очевидно неправилен, когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а не и когато необосноваността произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждането на доказателства. Липсва идентичност и на понятията „очевидна неправилност” и „явна несправедливост”, на каквато се позовава частният жалбоподател. С оглед така изброените релевантни критерии, обжалваното определение не може да се квалифицира като очевидно неправилно.
На следващо място, не е удовлетворен общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело в приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Същото съдържа само оплаквания и доводи в подкрепа на защитната му теза, приповторени от исковата молба, въззивната и касационната жалба. Съдът няма правомощия сам да извежда правния въпрос от съдържанието на касационната жалба и приложенията към нея, а липсата на конкретно поставен правен въпрос е достатъчно основание да се откаже исканото касационно обжалване. В този смисъл са задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, които в тази част не са изгубили правното си значение.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 23/22.01.2018 г. по ч.т.д.№ 13/2018 г. по описа на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: